Черен екран.
— О, мамка му — казвам аз.
— Става по-лошо нататък — предупреждава ме намръщен Алън и кликва върху следващата миниатюра.
Гледам и се боря с балона, който се образува в корема ми.
Тези ръце. Не са помръднали от самото начало.
— Лиза Рийд се ражда като Декстър Рийд, син на Дилън и Розарио Рийд. Декстър не е доволен от тялото, което Бог му е дал, и взима решение да го промени, за да се превърне в жена. Всеки ще се съгласи, че това е мерзост срещу нашия Господ. Но ето, тази заблудена душа съвсем ясно илюстрира феномена как в истината може да се крие лъжа. Феноменално е, че един човек може да разкрие тайна, грях, лъжа. Това не са лесни неща. Изисква се кураж, но след това този човек получава облекчение и адмирации. Бива похвален, че се е „прочистил“. Всичко това щеше да е много хубаво… ако нямаше по-дълбоки, по-мрачни и неразкрити тайни. Разбирате ли? Чрез разкритието на голям грях този човек разсейва подозренията, че може да съществуват други. Гледаме го как ни споделя истината, плачем от облекчение заедно с него и мечтаем да имаме неговата силна воля, новооткрита смелост и сила. Само че за нас остава неизвестно, че нещо ужасно остава неразкрито.
Точно това имах предвид, когато казах, че истината не е стремеж, а пристига на мига. Човек получава цялата истина наведнъж или въобще не я получава. Няма половинчати работи на Божията пътека. Или сте с него, или не сте. Декстър Рийд се превърна в Лиза Рийд. Той се разкри пред света — разкри желанието си да стане жена. Прие цялото отвращение, физически тормоз и вина, с които беше „възнаграден“. Декстър решително пое по тази пътека и отказа да се съобрази с неодобрението на обществото. Някои — бих казал дори мнозина — се възхитиха от постъпката му. Животът на Декстър беше труден, дори опасен, но той стори каквото смяташе, че е необходимо, въпреки всички препятствия. Той беше истинско олицетворение на куража.
Нова пауза. Този път ръцете се размърдват. Единият палец се надига и започва да търка мънистата на броеницата.
— Но Декстър имаше още една тайна. Разкри я в дневника си. Разполагам със страниците, тъй като ги откраднах, след като го убих.
Екранът притъмнява. Появяват се белите букви: ПРОДЪЛЖАВА В СЛЕДВАЩИЯ КЛИП.
— Проклятие! — ядосвам се аз.
— Трудно се свиква с тези неща — съгласява се Алън и кликва върху следващата миниатюра. Когато видеоклипът започва, на екрана се появява хартиена страница. Разпознавам почерка на Лиза. Мъжът отдръпва страницата от камерата и я задържа в дясната си ръка, за да може да я прочете. Броеницата остава в лявата му. През цялото време прехвърля с благоговение мънистата между палеца и показалеца си и веднага ми става ясно, че това движение е естествено за него като ходенето. Започва да чете.
22.
Грехът на Декстър Рийд
Беше прекрасен летен ден. Горещ, но не прекалено задушен, изпълнен с обещания за всичко друго, само не и училище. Декстър стоеше на верандата на къщата и оглеждаше квартала, в който живееха. Беше хубав, не изпитваше съмнение в това. Нямаше нови къщи, а само удобни и стари постройки, които придаваха целия чар на мястото.
Небето беше синьо и ясно и мама обичаше да го нарича „тексаско небе“. Като цяло Тексас беше съставен от равнини и хълмове и Остин не беше от градовете, които си падаха по небостъргачите, така че на много места можеше да се види хоризонтът. Всичко беше чудесно тук.
Декстър се събуди в този съботен ден и се зае с обичайните си занимания. Те бяха много важни за него и ставаха все по-важни с напредването на възрастта му и осъзнаването, че времената се менят. Беше на единайсет години и вече можеше да разбере различията между половете, които някога му бяха много мъгливи. Момчетата, които бяха само с година по-големи от него, вече доста по-често говореха за неща като „путка“ и при това с искрен интерес и копнеж. Подобни приказки бяха смущаващи.