Декстър се будеше в съботите в 5:30 часа без никаква аларма още откакто беше на шест години. Някои от най-хубавите анимационни филмчета, а именно онези стари черно-бели произведения на изкуството, се излъчваха в тези ранни часове.
Ставаше и отиваше долу в кухнята, за да похапне препечена филийка от домашно направен хляб с канела. Неговата версия включваше огромни парчета масло, нездравословни порции захар и достатъчно канела, която да придаде допълнителен аромат. Вкарваше филийката във фурната и я вадеше с бълбукащо върху нея масло. Гледаше как се пече и как реотаните почервеняват от температурата.
Декстър обичаше тези сутрини, харесваше му, че само той е буден и цялата къща е само негова, поне в илюзиите му. Чувстваше се свободен и в безопасност, макар да му беше ясно, че нищо не можеше да спре лошите неща, ако решаха да се случат… но беше сигурен, че нищо лошо няма да се случи сега, в този момент. Времето между 5:30 и 8:00 часа беше истинско блаженство за него.
Грабваше препечената филийка, когато изстинеше достатъчно (но не прекалено много), слагаше я в хартиена салфетка и отиваше в дневната, където беше телевизорът. Включваше го на правилния канал и се пльосваше в барбарона си. Мама го мразеше, а татко не беше особено възхитен от него — наричаше го отживелица от седемдесетте, но Декстър настоя да го задържи. Той беше неговият талисман, част от ритуала.
Понякога в ранните сутрешни часове даваха „Инки и птицата мина“, но в повечето случаи беше „Шоуто на Хъкълбери Хрътката“ или някое не толкова известно анимационно. След това пускаха „Том и Джери“, а след него „Шоуто на Шантави рисунки“. Гледаше всичките и по време на рекламите се опитваше да запомни за кои нови играчки да уговаря мама и татко.
Първата част от магията приключваше около 8:00 часа. Тогава ставаха мама и татко. Обичаше и двамата, но ритуалът включваше усамотение; тяхното присъствие нарушаваше спокойствието му. Влизаше под душа, след което се обличаше, докато те пиеха първото си кафе. Целуваше мама по бузата, чуваше измърмореното „Добро утро“ от страна на татко и към 8:30 излизаше.
Днес не беше по-различно — анимационните и препечената филийка с канела вече бяха изпълнени и целият ден беше пред него. Замисли се какво да прави. Разполагаше с няколко долара в джоба си, получени в резултат от участието му в индустрията за косене на трева. Можеше да отиде в „Съркъл Кей“ и да си купи няколко нови комикса. Или да се качи на колелото и да намине край басейна. Да му се не види, можеше да прави каквото му беше на сърце!
Реши да повърви, необичаен избор, но денят беше толкова хубав, че му се прииска да почувства земята под гуменките си. Насочи се към Т-образното кръстовище, където улицата му се срещаше с друга след знака „Стоп“. Ако завиеше вдясно, щеше да стигне до парка и басейна, а вляво до Рамблинг Оукс, който децата наричаха „гората“.
Не беше точно гора, а по-скоро развихрил се гъстак. Все още не беше унищожен от тракторите, които съвсем скоро щяха да подготвят земята за нови постройки.
В повечето случаи не обичаше да ходи сам в гората, но днес беше различно. Декстър беше общително момче, но точно сега не желаеше компания. Затова зави наляво, а не надясно. Това просто решение щеше да промени живота му завинаги, както се случваше често.
Улицата свършваше в пръстта, а пръстта водеше до дърветата. След като ги прекосеше, щеше да излезе на трева, която щеше да го отведе до още асфалт и нови къщи. Гората беше място, в което човек можеше да се скрие, и какво ли не се случваше в нея.
Безброй деца изпушваха първите си цигари тук. За първи път се изпробваха целувки, а и се носеха слухове за първи свирки и подобни, но Декстър не беше сигурен за това. Той не беше брилянтен, но беше малко по-умен от повечето от връстниците си и подозираше, че ако искаш някое момиче от квартала да ти посмуче Джонито, трябва да я заведеш на някое по-приятно местенце от гората. Поне в колата си.
Тук се четяха мръсни списания и Декстър беше гледал няколко през последните години. Те предизвикваха смесени чувства в него, които като че ли не съвпадаха с тези на приятелите му. Затова се хилеше и шегуваше с тях и подмяташе с необходимите увереност и апломб някое и друго вербално бижу като „космата мида“ и „рошав бургер“. В това нямаше никакъв смисъл, тъй като момичетата на снимките бяха обръснати там долу, а и какво общо имаха бургерите с тях?