Просто не спря. Натисна още по-силно. Натисна и се ухили още повече, докато Декстър пищеше. Продължи да натиска, докато по-малкото момче не се подмокри. Накрая молеше побойника да спре.
— Мамчето ти курва ли е? — попита Марк.
— Да, да, да! — изпищя в отговор Декстър.
— Кажи го тогава. Кажи ми, че майка ти е мръсна стара мастия, която обича да смуче и да ѝ го слагат в задника.
Отново усети надървения член на Марк, който пулсираше.
На Декстър трябваше да му се признае, че не отговори веднага, но тогава побойникът натисна още по-силно.
— Добре, добре, добре! Тя е мръсна стара мастия, която обича да смуче! — изпищя в отговор той.
— Мръсна стара мастия, която обича да смуче и да ѝ го слагат в задника.
— Мръсна стара мастия, която обича да смуче и да ѝ го слагат в задника! Моля те спри моля те спри моля те спри моля те спри моля те…
И тогава Марк наистина го пусна. Махна си палците. Но не слезе веднага от него. Остана отгоре му. Погледът му не се отлепяше от Декстър — очите му бяха наполовина затворени като на хищник, а надървеният му член пулсираше върху корема му. Беше опиянен от силата си; сила, която му позволяваше да прави каквото си поиска, и да причинява болка.
— Слушай, педал. Ако някога кажеш на някого, че съм направил това, ще те намеря и ще ти откъсна пишката. Да не мислиш, че се бъзикам?
Декстър не можеше да отговори. Целият трепереше, а туптенето в бузите му не спираше, сякаш Марк не беше махнал палците си оттам. Поклати глава и започна да плаче. Издаваше дълги и протяжни хлипания. Побойникът го погледна отвратен.
— Шибана путка педалска.
Марк стана от Декстър. Малкото момче се извърна настрани и повърна в добрата стара тексаска пръст. Бузите му горяха. Туптенето продължи почти два дни и през цялото време не можеше да се храни нормално.
Това беше първият сблъсък на Декстър с тормоза и той определено остави своята следа в него. Въобще не се съмняваше, че Марк ще изпълни заканата си. На него му харесваше да причинява болка. Причиняването на болка помпеше гумата на побойника, надървяше хотдогчето.
Марк беше зъл. Декстър разбираше много добре това. Децата не познаваха нюансите на сивото. Моралните дилеми се появяваха по-късно, когато започваха да оправдават собствените си злодеяния. Черно на бяло, Марк беше чудовище и Декстър беше разбрал това от първа ръка.
Така че когато чу „Целуни го, шибан малоумнико“, знаеше, че това не е на добре, ама никак не е на добре.
По-късно през годините Декстър щеше да се пита защо, предвид че знаеше какво щеше да последва, просто не се беше обърнал върху тази кафява тексаска почва и не се беше върнал обратно на кръстовището, където да завие към парка и басейна и да продължи да бъде единайсетгодишен.
Вместо това продължи напред към гласа. Много се страхуваше, но беше неспособен да се обърне.
След първата редица дървета пред него се отвори малко пространство и Марк, който се беше надвесил над Джейкъб Литълфилд.
Джейкъб беше по-голям от Марк и Декстър, почти на седемнайсет години, но беше по-дребен от Марк и много по-бавен в главата от двама им. На Декстър му стана ясно, че думата „малоумник“ не беше използвана метафорично. Колкото и грубо да звучеше, едва ли Джейкъб чуваше тази обида за първи път и вероятно разбираше значението ѝ.
Момчето беше паднало на ръце и колене и плачеше като изгубено дете. Лицето му беше голямо и обло с късо подстригана руса коса. Кожата му беше млечнобяла. Декстър винаги беше смятал, че Джейкъб има най-красивата кожа, която някога беше виждал в друго момче. Джейк беше сладко хлапе, винаги се усмихваше и беше много доверчив. Обикновено майка му не го изпускаше от поглед. Декстър се чудеше какво, по дяволите, се беше случило.
Марк посочи десния си крак, който беше бос. Той изглеждаше грозен, с мръсотия между пръстите и много неприятен.
— Казах ти да го целунеш, глупав олигофрен такъв. Полигави се достатъчно, така че не трябва да имаш проблем да почистиш между пръстите ми.
— Не искам — проплака Джейкъб. — Моля те, не ме карай.
Марк зашлеви момчето. Много силно. Декстър потръпна при звука.
— Прави каквото ти казвам, или ще те спукам от бой, шибан малоумнико! Чуваш ли ме?
Побойникът зашлеви отново момчето и сега то направо се късаше да реве с пълно гърло като някакво бебе. Декстър наблюдаваше случващото се със смесица от ужас и изумление. Джейкъб се наведе напред и започна да целува и лиже мръсния крак на Марк.