Шибаняк беше единственото, което му дойде на ума. Декстър не ругаеше често, но шибаняк беше гъвкава дума, която пасваше чудесно на много места. Това беше едно от тях.
— Точно така, малоумнико, изчисти ги хубавичко.
Декстър разпозна изражението на лицето на побойника. Дивашка радост. Напълно сигурен беше, че Марк вече е изпънал палатката, както обичаха да казват по време на преспиванията в къща на приятел. Това така забавно остроумие не беше много уместно тук. Гърлото му беше сухо и имаше чувството, че устата му е прашасала. Ставаше свидетел на най-лошото нещо, което някога беше виждал в живота си. Сигурен беше в това.
Както беше сигурен, че колкото се може по-бързо трябва да се изпарява оттук. Трябваше да се изпарява шибаняшки бързо. Иначе щеше да се озове на ръце и колене до Джейкъб и двамата щяха да лижат мръсотията от краката на Марк, докато не ги лъснеха.
Ами Джейкъб?
Разбира се, нямаше как да не го споходи тази мисъл. Все пак Декстър беше добро момче. Отговорът веднага се появи — бърз и срамен.
Съжалявам, Джейкъб, но ще се наложи да го отнесеш.
Подобна постъпка не беше особено благородна, но все още помнеше добре какво му беше сторил Марк, и при самата мисъл пикочният му мехур заплаши отново да се изпусне. Джейкъб трябваше да се оправя сам, което си беше шибаняшко, но така стояха нещата.
Декстър се обърна да си ходи и тогава се случи. Най-старото клише. Като в някакъв лош филм. Настъпи пръчка. Лятото беше сухо, така че пръчката изпука като фишек.
По-късно Декстър щеше да размишлява над факта, че хлапетата като Марк въобще не се двоумяха и нямаха никакъв морален кодекс. Пръчката изпука и побойникът му се нахвърли само след няколко секунди. Първо чу как по-голямото момче се размърда и миг по-късно огромните му и месести ръце го сграбчиха за врата. Много преди Декстър да успее да разгадае появилата се мисъл „Бягай!“ и да я приложи на практика.
— О, я виж какво си имаме тук — изкиска се Марк. — Явно се събира конвенцията на малоумниците.
— Пусни ме — настоя Декстър повече по навик, отколкото изпълнен с надежда, че побойникът ще го послуша. — Просто се разхождам. Не ми пука какво се случва. Обещавам да не казвам на никого.
Марк го стисна малко по-силно и той се затърчи. Не беше точно болка, а по-скоро обещание за такава.
— Не мисля, педал — каза по-голямото момче. — Организирам малко парти тук и смятам, че трябва да се присъединиш към него.
Марк се обърна без повече приказки, като все още държеше Декстър за врата, и тръгна обратно към празното пространство. Джейкъб продължаваше да е на ръце и колене. Трепереше и ревеше. Декстър не се чудеше защо момчето не е избягало. Навярно Марк му беше обещал да го убие, ако го стори. По-добре да лижеш мръсния му крак, отколкото постоянно да се оглеждаш зад рамо. Всички малки деца, които някога са били тормозени от побойници, разбираха тази логика.
Марк го блъсна напред и го пусна. Декстър се спъна и се приземи под лош ъгъл върху китката си. Не успя да предотврати падането, а само го омекоти. Също така си удари брадичката в земята. Зъбите му изтракаха толкова силно, че чак черепът му изтръпна, сякаш някой го беше фраснал с голяма дървена лъжица.
— Почвай да лижеш отново, малоумнико — нареди на Джейкъб Марк.
Момчето продължи да плаче, но съпротивата му би била излишна. То се зае да чисти с език мръсотията между пръстите на побойника. Декстър се изправи до седнало положение и си избърса устата. Зъбите го боляха.
Слънцето беше горещо, но не и по онзи приятен начин отпреди малко, сега беше някак си сюрреалистично. Имаше чувството, че се пече жив. Чуваше някак забавено насекомите и птичките около себе си.
Сякаш съм в кошмарния сироп, който е навсякъде…
Така наричаше баба му онези кошмари, в които трябва да бягаш, но имаш чувството, че си попаднал в някаква каша — кошмарен сироп. Тя му беше казала, че на моменти се появява и когато си напълно буден.
Марк се обърна към Декстър. На лицето му се беше появила усмивка като на влечуго, а погледът му беше замъглен. Определено беше изключително доволен. Всичко това тук беше само за него. Покорство, деградация, власт. Марк знаеше какво иска, и правеше каквото е необходимо, за да го получи.
— Слушай, педал, ще ти позволя да си избереш какво да правя с теб. Можеш да ми се подчиниш или ще получиш още от лечението, което ти приложих преди няколко месеца.
Думите на побойника накараха Декстър да потръпне. На челото му изби пот. Устата му пресъхна.
Ще направя каквото поиска, едва ли ще е толкова лошо.