Розмари започва да изрича молитва:
— Отче наш, който си на небесата.
На екрана се появява дълга метална спица със заострен край.
— Да се свети Твоето име — отговаря мъжът.
Отново се връщаме към онзи, който е седнал на масата. Просто ей така. Знам какво се е случило след това. Промушил я е от едната страна, изкривил е спицата и е пронизал сърцето ѝ, като по този начин ѝ е осигурил обещаната бърза смърт.
— Отново виждате какво имам предвид, нали? Разкритата тайна скрива другата, неразкритата. Истината не е стремеж, тя пристига на мига.
За първи път езикът на тялото му се променя. Той оставя броеницата на една страна и полага длани на масата.
— Прекарах целия си живот в подготовка за този момент и за това разкритие. Не го направих за себе си. Не го направих, защото изпитвам удоволствие от убийствата.
— Да, бе — отвръща сардонично Кали.
— Възползвах се от всичкото това време, за да създам абсолютен, безспорен и неопровержим пример в името на истината. Защото най-изначалната истина е тази: ако живеете в лъжа и в грях, ще бъдете лишени от плодовете на рая. Живейте с истината, изповядайте греховете си, без да оставяте нищо скрито, и ще седнете от дясната страна на Бог, когато умрете. Много е просто. Няма нужда от размисли и предположения. Необходимо е единствено да се действа на абсолютно равнище.
Ние обичаме малките си грехове. Тайните, които пазим само за себе си, понякога са единствените неща, които наистина можем да наречем наши собствени. Разбирам това. Наясно съм, че животът може да бъде труден. Майката, която работи на три работи, за да отгледа сама четирите си деца, може да се отклони от правия път за бърза афера с някой женен мъж. Това ѝ осигурява тръпка и удоволствие, един откраднат миг, в който се чувства свободна — чувство, което смята, че никога вече няма да изпита до края на живота си. Понякога грехът може да бъде като вода в пустинята. Истината обаче си остава същата: тя може да работи на три работи, да отглежда добре децата си, да води лишен от грешки живот, но ако умре, без да се изповяда от абсолютно всичките си грехове, няма да отиде в рая. Така че си задайте въпроса: тези откраднати моменти струват ли си да изгубим вечността?
Прекарах две десетилетия в убийства не заради удоволствието от този акт, а за да мога да съм тук сега пред вас и да споделя истината от онова, което съм видял. Избирах жертвите си много внимателно, както сами ще се уверите. Всеки си има тайна, мрак, нещо, което не може да разкрие. Сега всички те се намират от дясната страна на Бог. В крайна сметка те дадоха живота си, за да можете вие да разберете. Не станаха доброволни мъченици, но все пак са мъченици.
Аз не съм месия. Само Исус Христос беше такъв, синът Божи. Съвсем скромно обаче заявявам, че съм пророк на нашата модерна епоха. Живеем във времена, които са пропити от грях. Безбожието е почти навсякъде. Ако гледате това, слушайте внимателно какво говоря, за да се пробудите. Съществува добро и зло. Съществува Бог, рай и ад. Пътят към рая е пътят на абсолютната истина. Пътят към ада е пътят на лъжите, тайните и придържането към тези безценни тайни. По кой път ще изберете да тръгнете?
Ако изберете този към рая, тогава изгледайте останалите ми видеоклипове и ме слушайте внимателно. Вероятно ще видите как някой друг разкрива собствения ви грях. Вероятно ще осъзнаете най-великата и проста истина: дори най-лошото нещо, което сте направили, все още може да бъде простено от Бог. Просто трябва да го помолите. Преди двайсет години осъзнах, че Бог ме е избрал да споделя тази истина със света. Грехът е вездесъщ. Започваме да грешим от момента, в който се раждаме. Но ако гледате това, значи разбирате: можете да бъдете спасени, стига да признаете всичко пред Бог и не запазите нищо за себе си. Някои ще попитат как мога да оправдая убийствата. Отговорът ми е прост: това, което ще видите на клиповете, не е убийство. Това е саможертва. Те признаха греховете си пред мен, разкаяха се и им беше позволено да отидат в рая. Не отричайте фактите — мнозина са казвали нещата, които изричам сега. Но хората отказват да чуят. Продължават да пазят стриктно тайните си. Чуват думите, но не ги чувстват в сърцата си. Явно те не са достатъчни. Очевидно човекът трябва да види как себеподобните му плачат, кървят и умират. Нуждае се да чуе мрачните тайни на другите, за да осъзнае, че не е сам, че и други също са сторили ужасни неща. Онези, които жертвах, бяха дадени на Бог, за да се уверя, че този път ще слушате, ще чуете и ще почувствате тази изначална истина: бъдете честни с Бог и ще получите вечно избавление, запазете и най-малката тайна за себе си и ще горите завинаги в адските огньове.