Последните думи на мъжа са изречени набързо, като гръмотевица, и с огромна страст. Това е, мисля си аз. Това е причината за действията му. Или поне той си мисли така.
Опитва се да даде пример в името на истината пред Бог. Убийствата са били необходими, за да осигури този идеал, и са били оправдани от потенциалното избавление на други, които ще гледат и ще научат уроците, които се опитва да им преподава. Не е необходимо да се чувства виновен. Те са се покаяли, нали? Това означава, че ги е изпратил на по-добро място. По дяволите, та той им прави услуга.
Пълни глупости. Ами Амброуз? Как ще оправдае неговото убийство?
Психопатите, колкото и брилянтни да са те, винаги имат слаби места. Мисленето им, колкото и логично да изглежда на пръв поглед, не може да скрие основната им мотивация: те се наслаждават на страданието и смъртта на другите.
Мъжът отново взима броеницата и започва да търка мънистата.
— Предлагам себе си като последното доказателство за принципите, които изповядвам. Обръщам се към служителите на реда, които ще гледат тези видеоклипове: всичко необходимо да ме заловите, е на този и на другите записи. Всичко. Но трябва да сте с ясно съзнание. Трябва да сте способни да виждате истината. Правете това, което проповядвам, и веднага ще се озова пред вас. Запазете лъжите си, оставете воала върху очите си и ще мине повече време, докато дойда. В този случай времето е живот, полицаи и агенти. Не съм приключил. Имам още имена в списъка си. Правя необходимото, за да ги доведа първо при мен и след това да ги изпратя да седнат от дясната страна на Бог. Ще убия отново в следващите два дни. Този път ще е дете.
— Мамка му — изругава Алън.
Всичко застива отново. Светът спира да се върти и цикадите се завръщат. Нямам съмнение, че ни казва истината и че ще си изпълни обещанието.
— Това е всичко засега. Наясно съм, че ще остана в историята с някакво прозвище. Не желая нечие остроумно творение да отклони вниманието от целта на моето послание. Затова искам да опростим нещата: можете да ме наричате Проповедника.
Екранът отново потъмнява.
Всички мълчат.
— Проповедника — казва най-накрая Кали с насмешка. — Ама че его има този.
— Розмари каза, че е споделила „само на хората в мо…“. В какво? — питам аз.
— Моята църква? — предполага Алън.
Намръщвам се.
— Няма голяма логика в това. Видя ли физиономията ѝ? Тя не го позна. Нямаше никаква представа кой е този човек. Църквата е малка, както и паството.
— Това освобождава от подозрение отец Йейтс — отбелязва Алън. — Какво ще кажете за някоя група за взаимопомощ?
— Като Анонимните кокаинови злодеи ли? — пита Кали.
— Понякога на такива се събират много хора. Трудно е да се помнят всички лица.
— Това е добро предположение — съгласявам се аз.
— Но е истински трън в задника — въздиша Алън. — Имал съм си работа с такива групи в миналото. Много е неприятно. Приемат идеята за „анонимността“ доста на сериозно.
— Въпреки това няма да се откажем от това предположение. Какво има в следващите видеоклипове?
— Не съм гледал останалите след този — отговаря Алън, — но явно държи на думата си. На тази страница има още шест клипа и след това… — Кликва върху един линк, който гласи „Следваща страница“ и в браузъра се зарежда такава, изпълнена с миниатюри. — Ако погледнеш внимателно, ще видиш, че всеки клип съдържа информация за автора. Всички тези са негови.
Навеждам се напред и определено виждам „Автор: Проповедника“ под всяка миниатюра. Разглеждам и самите тях. Те са смесица от изображения. На някои се вижда само черен екран, а на други вече добре познатите бели букви, които използва за начални надписи. На някои има млади, а на други по-възрастни жени. Някои от тях изглеждат мъртви, други ужасени, а трети са с увити около устите им парцали. Не разпознавам никакъв общ тип на жертвите.
— Колко миниатюри има на една страница? — питам аз.
— Десет реда от по пет на ред — отвръща Алън.
— Колко страници? — Страхувам се от отговора.
— Почти три пълни.
— Значи ако всяка миниатюра е отделна жертва — разсъждава на глас Кали, — то тогава числата, оставени на кръстовете на Лиза Рийд и Розмари Зоненфелд, са броят на жертвите му.
— Има още един проблем — казва Алън и се връща на първа страница от религиозната секция на сайта. — На първа страница се нареждат онези видеоклипове, които са с най-голяма популярност. С други думи, това е броят на гледанията.