— Защо му е да прави това? Защо му е да разкрива тайната на Лиза пред целия свят? Не му ли е било достатъчно да я убие?
Тя иска да разбере и аз се опитвам да ѝ помогна, макар да съм наясно, че няма да намери никаква утеха.
— Винаги става въпрос за власт, Розарио. Власт над живота и смъртта и всичко останало. Не мога да ти кажа точно какви са мотивите му, поне не все още, но краткият отговор е „не“, убийството ѝ не е било достатъчно. Той иска да контролира най-личните, най-съкровените и най-пазените ѝ тайни. Това е сексът за него. При това е чудесен секс.
— А речта му за „истината“ и за Бог? — Гласът ѝ потреперва от отвращение.
— Той вярва, че вярва. Сигурна съм в това. Но също така е луд, така че пропуска истинската истина.
— Каква е тя?
— Той постоянно си повтаря, че използва смъртта, за да изпълни някаква цел. Истинската истина — грозната действителност — е, че убийствата са единствената цел, която му е необходима.
Розарио мълчи известно време.
— Откъде би могла да знаеш това?
Обмислям въпроса ѝ. Не ми го задават за първи път.
— Предполагам, че мога да чувствам онова, което и те.
Отново настъпва тишина.
— Какво чувства той точно сега? Това чудовище, което уби детето ми?
— Радост — отвръщам аз без никакво колебание. — Върховна радост.
Гласът на Розарио се променя и става груб и дрезгав:
— Искам да изпитва агония, Смоуки, а не радост.
— Знам. Единственото, което мога да направя, е да го заловя.
— Не се тревожи за мен или за влиянието върху семейството ми, когато случаят се разчуе. Ще е трудно, но ще се справим. Съсредоточи се върху намирането на това… чудовище. Моля те.
— Ще го сторя.
Влизам в службата и виждам, че Алън държи някакъв лист.
— Дава ни имената на всяка от жертвите — казва той. — Някои от тях са доста стари — според мен отпреди двайсет години, ако мога да съдя по дрехите, прическите и подобни неща.
— В основни линии всичко си е в един и същ формат — обяснява Кали. — Кара ги да разкрият някаква съкровена и мрачна тайна и след това им дава ясно да разберат, че ще ги убие.
— Но всеки клип свършва преди смъртта — отбелязва Джеймс.
— Странно — промърморвам аз. — Човек би си помислил, че моментът на смъртта е по-важен за него от останалото.
— Вероятно това е неговата рационална рамка — казва Джеймс. — Той ни казва — както на нас, така и на себе си, че се опитва да наложи някаква концепция за истината, която ни доближава до Бог. Опитва се да сподели тази истина със света, за да могат мнозина да бъдат спасени. Вероятно смята, че ако покаже убийствата, ще е доста воайорско.
— Обзалагам се, че е записал всяко едно от тях — отбелязва Алън. — Просто не ги е включил в клиповете. Навярно редовно си ги пуска и лъска бастуна у дома.
— Не знам — отвръщам аз. — Мисля, че е въздържател. Свят човек, който успешно се противопоставя на собствените си пороци. Това съвпада с парадигмата, която се опитва да създаде. Хайде да прегледаме всички клипове и да извадим имената. Щом иска да ни ги даде, нека ги използваме.
Разказвам на екипа си за Джезабел Смит и останалата част от разговора ни със заместник-директора.
Алън поглежда часовника си.
— Съвсем скоро трябва да дойде. Тя ли ще се заеме с номера?
Има предвид телефонния номер, който ще бъде осигурен за обажданията във връзка със случая.
— Да, тя ще ръководи цялото шоу… и явно знае как да го направи. Нещо друго?
Никой не промълвява.
— Тогава се захващайте за работа.
След малко отивам в офиса си. Джеймс е свалил всички клипове и ги е разпределил между нас. Вкарвам диска, който ми даде. Клиповете имат четирицифрени номера. Въздишам и кликвам върху първия. Появява се черният екран, последван от белите букви: ГРЕХОВЕТЕ И СМЪРТТА НА МАКСИН МАКДЖИЙ. Записвам си името в бележника. Следва женско лице. Симпатично, макар и не красиво. Косата ѝ е дълга до раменете и кестенява. Прическата ѝ ми подсказва, че записът е направен през 80-те години. Очите ѝ са големи и кафяви като на кукла. Заобиколени са от черно като очите на енот, защото плаче и е ужасена, а гримът ѝ се е разтекъл.
До името ѝ си записвам физическите ѝ характеристики. Опитвам се да се дистанцирам от това, което виждам. Тази жена някога е била жива, а сега е мъртва. Тя изживява последните си мигове, знае го, а аз ставам свидетел на мъченията ѝ. Това ме изтощава.
— Максин Макджий — започва Проповедника с онзи свой приятен глас, който вече намразих. — Разкажи на зрителите ни за твоя грях.