— Да. Казахте го много съдържателно, сър.
— Остави остроумията на агент Торн, тя се справя по-добре от теб.
— Съгласна, сър.
— Кажи ми какво виждаш, Смоуки. Какво ще се случи накрая?
Обмислям добре отговора си. Този разговор изглежда доста обикновен, но все пак говоря със Сам Ратбън. Той не е просто директорът на ФБР, говори се, че някога е бил много умел в разпитите. Може би ме предразполага, чака да се отпусна и да му осигуря достатъчно вербално въже, на което да ме обеси по-късно.
Въздишам наум. Нямам време да се правя на Макиавели, а и никога не съм била добра в това. Разбирам злите хора, а не безскрупулните.
— Виждам 143 мъртви жени, сър. Виждам много семейства, които ще получат най-лошата възможна новина. Виждам, че нашият човек допусна фатална грешка, като се показа. Ще го заловим и трябва да го направим, преди да убие отново.
Директорът остава мълчалив за известно време. Предполагам, че осмисля всичко.
— Връщай се към работата си, агент Барет.
Затваря, преди да успея да отговоря: „Да, сър!“.
Веднага се обаждам на Джоунс. Политиката може да не е най-силната ми страна, но дори аз знам правилото, че когато шефът на шефовете говори с теб, възможно най-бързо трябва да кажеш на своя шеф за това.
— Какво? — отговаря той.
— В лош момент ли се обаждам, сър?
— Да, но нямаше да се обаждаш, ако нямаше основателна причина.
— Директорът ми звънна.
— Обадил ти се е лично?
— Да, сър.
Чувам го как мърмори и ругае под носа си.
— Какво иска?
Предавам му цялото съдържание на разговора ни.
— Добре. Знам какво се случва. — Като че ли се успокоява. — Някой е започнал да му задава въпроси. Вероятно президентът.
Смятах, че съм имунизирана към цялата концепция за властните хора. Те пърдят също като нас, макар и панталоните им да са от коприна. Но президентът на САЩ все още ме респектира.
— Не знам как трябва да се чувствам, сър.
— Да си нервна, е напълно подходящо. Благодаря ти за новините.
Отново ми затварят, преди да успея да кажа: „Да, сър!“. Много е дразнещо.
Поглеждам си часовника. Часът е 19:00. Нощта все още е млада, а аз имам много работа за вършене. Преди да се впусна отново във вихрушката, искам да се обадя на Бони.
— Здрасти, Смоуки — поздравява ме тя с тревожен глас.
— Нещо случило ли се е, скъпа?
Мълчание.
— Гледах някои от видеоклиповете.
Потъвам на стола си. Мили Боже.
— О, миличка, защо?
— Аз… аз просто… заради онова, за което говорихме по-рано. Искам да се занимавам с това, с което и ти. Гледах новините, потърсих клиповете в интернет, намерих ги и гледах някои.
— Колко по-точно, скъпа?
Чувам я как преглъща.
— В началото само един. Беше онова момиче, Ейприл. Онзи тип я накара да разкаже как е наранила бебето си. Стана ми лошо. Такава съм лигла — смотолевя тя. — Толкова много се ядосах на себе си, че се върнах и изгледах още няколко.
— Колко по-точно?
— Около трийсет.
— Господи, Бони!
— Не се ядосвай, мамче Смоуки. Моля те, не се ядосвай.
Да се ядосвам? Това е последното нещо, което изпитвам в момента. Даже не ми хрумва да го направя, докато тя не го споменава, но думите ѝ ме карат да се замисля. Трябва ли да съм ѝ ядосана?
Осъзнавам, че досега не ми се е налагало да я наказвам. Не заради друго, а просто защото е нямало нужда. Може би сега трябва да направя точно това.
— Не съм ядосана, Бони, но… — опитвам се бързо да измисля удачно наказание. — Ще ти спра достъпа до компютъра за известно време. Трябваше първо да питаш мен или Елейна, преди да направиш подобно нещо, мисля, че ти е ясно.
Тя въздиша.
— Да, ясно ми е.
— И?
— Знаех, че няма да ми позволите.
Честността ѝ ме кара да се усмихна.
— Това е повече съвет, скъпа.
Още една въздишка.
— Знам.
— Така, никакъв интернет през следващите две седмици освен нещата, които са ти необходими за училище. Ясно?
— Да.
Добре, добре, стига толкова, как е моето сладурче?
— Как си, миличка? Добре ли си?
— Не знам. Мисля, че онова, което ме обезпокои най-много, са нещата, които каза. За истината. Логични са. Човек като него, който извършва подобни деяния, не трябва да е логичен, нали се сещаш?
— Да, скъпа.
— Точно това се запечатва в ума ти. Жените и нещата, които са преживели и направили. Да, лоши са, но най-лошото е, че се съгласяват с него за всичко.
— Ако вършиш това, което и аз, много често ще се натъкваш на подобни случаи. Хората вършат разни лоши неща като убийства и изнасилвания и това е много лошо, но самите хора, те са различни, подобно на нюанси на сивото, миличка. Затова действията са най-важни.