Излизам от офиса си. Вихрушката чака.
— Този случай ни показва всички пропуски в системата ни за изчезнали хора — мърмори Алън. — Знаете ли, че в НИЦП се съдържат около 100 000 случая на изчезнали хора, а в АСПО по-малко от 100?
НИЦП е Националният информационен център за престъпността. АСПО е Автоматичната система за пръстови отпечатъци. Другите две основни системи, които използваме в изпълнението на нашата работа, са КОДИС (Комбинирана ДНК индексна система за изчезнали хора) и VICAP.
— Само около петнайсет процента от неидентифицираните човешки останки се въвеждат в НИЦП. КОДИС е активна от 1990-а и нараства, но все още е едва капка в океана.
КОДИС е брилянтно творение. Ако някой изчезне и не се появи до трийсет дни, се взема негова ДНК проба. Тя може да бъде получена директно от изчезналия (коса, косми, слюнка от четка за зъби) или чрез вземане на кръвна проба от роднина за сравнение. ДНК се анализира и профилът се въвежда в базата данни. Ако се появи някой труп, той често се идентифицира благодарение на КОДИС. Също така съществуват случаи на открити години по-късно изчезнали деца, все още живи, отново идентифицирани чрез тази система.
Проблемът на тези бази с данни е сътрудничеството, времето и парите. Всичките са доброволни. Ако някой местен полицейски участък не попълва формите и не събира ДНК материалите, те не влизат в правилната база с данни. Дори когато информацията е налична, някой трябва да седне и да я въведе.
Това е голям недостатък на системите, но е по-добре да има нещо пред нищо. Разрешавали сме случаи благодарение на тях. Може да не са перфектни, но са полезни.
— Какво открихте?
— До този момент успяхме да намерим съвпадение с четиресет от имената на жертвите с изчезнали хора. „Компютърни престъпления“ много ни помагат. Правят снимки от клиповете, които да изпратим на съответните полицейски участъци, за да се свържат със семействата за потвърждение. Предполагам, че ще получим такова при всички. Прекалено голямо съвпадение е, че толкова много от жертвите в тези видеоклипове отговарят на случаи на изчезнали хора.
— Съгласна съм. Между другото, жена ти каза, че ти изпраща целувка.
— Благодаря.
— Продължавай да работиш. Ще останем до около единайсет.
— Щастие.
Отивам при Джеймс, който тъкмо затваря телефона.
— Нещата, които Джезабел ни каза да направим, започват да се отплащат — казва той. — Почти осемдесет души са дошли за разпознаване на жертвите от клиповете.
— Уха.
Човек може да се зачуди защо толкова много, и то толкова бързо. Понякога изчезналите хора са много по-лош случай от мъртвите. Изчезналият е въпросителна: може би все още е жив, може би не е. Изчезването не позволява да се сложи край, да се тъгува. Това „може би“ гарантира, че семействата ще продължат да търсят и да се хващат за всякакви сламки надежда.
Веднъж отидох да съобщя на една майка, чиято дъщеря беше изчезнала преди три години, че сме намерили детето ѝ мъртво. Жената плака, разбира се, но най-много ме докосна онова, което каза:
— Толкова ми беше трудно да не зная — хлипаше през сълзите тя. — Веднъж… о, Господи… веднъж бях толкова слаба, че си пожелах всичко да свърши дори това да означава, че е мъртва.
Очите ѝ се ококориха, когато осъзна какво е усещането да получиш точно това, което си пожелал — смъртта на дъщеря си. Никога няма да забравя реакцията ѝ.
Кийнингът е траурна песен, която е традиционна за Шотландия и Ирландия. В стари времена, преди да бъде отхвърлена от Католическата църква, е била част от оплакването на мъртвите. Жена или жени са били наемани, за да направят списък с родословието на починалия, да го почетат и да наблегнат над болката на останалите живи. Тя (или те) го правели вокално, често дори виели и подплатявали това с движения като пляскане и клатене напред-назад. Било вербално изкупление, което да почете загубата на един живот. Сетих се за тази стара траурна песен, защото точно това правеше жената — тя виеше.
Сещам се за нея и сега, докато мисля за всички тези семейства. Осемдесет, невероятна бройка. Невъзможно е човек да осъзнае дори какво ще е за тях да научат след толкова време.
— Във връзка съм с всички местни служби на реда — казва Джеймс. — Аз съм единственото им контактно лице. Накарах ги да проумеят, че всички от потвърдените изчезнали хора са били жертви на убийство, за да назначат най-добрите си детективи по случая. Всичко, което намерят, ще ми бъде изпращано. Аз ще го събирам и ще го въвеждам в нашата база с данни за жертвите.
— Имаме такава?
Той посочва компютъра си.