— Създадох я.
— Добра работа, Джеймс.
— Знам.
Той се извръща, за да ми покаже, че е приключил с мен.
Вратата на службата се отваря и Кали влиза с голяма карта на САЩ, залепена за стиропорна основа. Кърби я следва и бръщолеви нещо.
— Значи се разбрахме за цветята? Цената те устройва, нали?
— Цената е чудесна, Кърби. Какво става с тортата?
— Няма да се чукам с тортаджията. Има косми по гърба.
— Много забавно. Каква е цената?
— Под бюджета ни е. О, имам добри новини за фотографа. Познавам един тип. Едно време работехме заедно. Специалността му е проследяване и наблюдение и е много добър с фотоапарата. Така че си казах хей, че то е същото, нали?
Кали се замисля дали е особено добра идея Кърби да доведе на сватбата ѝ някаква своя стара дружка предвид миналото на общата ни приятелка.
— Добре.
— Булчинският прагматизъм отново печели — изразява мнението си Алън. — Ще бъде страшна сватба. Кърби изчука или заплаши да убие половината доставчици, а останалата част ще е сбирщина от приятелчетата ѝ бивши наемници.
— Не са бивши — отвръща Кърби. — Много от тях все още са на пазара.
— Не ми е приятно, че трябва да се намеся — казвам аз, — но… Кали?
— Хей, махам се — отговаря бившата убийца. — Свърших си работата. Ще се видим по-късно, маце.
— Да, моля те, звънни ми по-късно.
— Будна съм само до четири сутринта — изчуруликва Кърби. — Едно момиче се нуждае от сън, за да е красиво, нали се сещате?
Кали повдига картата, за да я видим.
— Накарах Джеймс да разпечата местоположението на всички жертви и ги отбелязах с карфици.
Нареждаме се пред картата, за да я разгледаме.
— Виждам, че имаме няколко скупчвания — отбелязва Алън и посочва Лос Анджелис, където карфиците са повече от двайсет. — И тук. — Лас Вегас, Невада.
— Слънце и грях — казва Кали.
Останалите цели на Проповедника са разпространени на други места. Някои са в градове, които всеки би разпознал, а други в малки градчета, за които никога не съм чувала. Всичко това ни действа много отрезвяващо.
— Прилича на шибана гора — изръмжава Алън и в общи линии изразява собствените ми мисли.
— Извинете ме — намесва се Кърби, която в крайна сметка още не си е тръгнала. — Защо това име е на дъската?
Тя сочи към една от лосанджелиските жертви. Уилоу Томас.
— Защо? — питам аз.
Усмивката ѝ е тъжна и ужасна. Веднага заставам нащрек.
— Моля те, отговори на въпроса.
Тонът ѝ е нежен. Прилича на човек, който пита как е времето навън. Погледът ѝ обаче е на леопард, а очите ѝ са студени, студени, студени. Това е абсолютното равнодушие на наемен убиец от онзи тип, който убива човек не защото е лош, а защото някой е пожелал смъртта му и е готов да плати за услугата.
— Не гледаш ли новините, сладкишче?
Кърби поглежда Кали и отново се обръща към мен.
— Ако гледах новините, нямаше да питам, нали, Кали?
Самият факт, че използва името ѝ без никаква добавка и определение, засилва безпокойството ми. Гласът ѝ продължава да е нежен; скастрянето на приятелката ни е само апатично отклонение, но въздухът е наелектризиран и опасен.
Какво става, по дяволите?
— Има един мъж — казвам аз и наблюдавам внимателно каква ще бъде реакцията ѝ. — Смятаме, че убива жени през последните двайсет години. Сигурни сме, че имената на дъската принадлежат на жертвите му.
— Жертви? Имаш предвид, че са мъртви?
— Да.
Кърби идва при мен и ме прегръща с ръка през рамото. Жестът ѝ е всичко друго, но не и приятелски, а близостта ни е напрегната и неудобна.
— И? — прошепва въпроса си тя, а устните ѝ почти докосват ухото ми. — Знаем ли кой е този мъж? — Думите ѝ са толкова студени, че съвсем спокойно могат да бъдат изваяни от лед.
— Все още не. — Отдръпвам се и я поглеждам право в очите. — Но не мисля, че щях да ти кажа, ако знаех.
Кърби се втренчва в мен с ледения си поглед. Това като че ли трае цяла вечност.
— Мога ли да говоря с теб? — пита тя. — Насаме?
Тръгва към офиса ми, без да дочака отговор. Обръщам се към Алън, Кали и Джеймс.
— Нямам представа — казва Кали.
— Не знам какво се случва в главата на това куку — признава Алън.
Само Джеймс мълчи.
Затваряме вратата и се разполагаме в офиса ми. Чакам Кърби да започне да говори. Самият факт, че не го прави, е неестествен. Вятърът духа, Кърби винаги говори, това е една от аксиомите в живота.
Седи в стола срещу бюрото ми. Дърпа си устната и се заглежда нанякъде. След малко ме дарява с крива усмивка.