— А аз се обзалагам, че можеш да разпиташ всеки един от посещаващите сбирките и никой няма да си спомня някого, който да се набива на очи. Също като пасажерите в самолета.
Заместник-директорът ме помоли да го запозная с новините лично, а не по телефона. Почуквам на вратата на офиса му.
— Влез — излайва той.
Седнал е зад бюрото си. Изглежда пребит от работа. Вратовръзката му е отпусната, а ръкавите му са навити. Пльосвам се в един от кожените фотьойли. Джоунс килва глава на една страна и ме оглежда.
— Изглеждаш ужасно — казва той.
— Вие също, сър. Благодаря.
Ъгълчето на устата му се изкривява в съвсем лека усмивка.
— Да. Денят беше отвратителен. През цялото време се говори само за Проповедника. Медиите полудяват, което означава, че и директорът не е в особено добро настроение. Трябваше да се обадя на комисарите на полицейските участъци в Лос Анджелис, Сан Франциско, Вегас, Карсън Сити, Финикс, Солт Лейк Сити… схващаш картинката. Успях да ги убедя да ни осигурят сътрудничеството си. Няма смисъл да си играем на война за територия.
— Как съумяхте да сторите подобно чудо?
Джоунс потрива чело.
— Те също трябва да се справят със семейства, които крещят в лицата им, че искат отговори и кръв или и двете, а и медиите не си поплюват. Комисарите трябва да го играят политици и се нуждаят бързо от отговори. Наясно са, че единственият шанс това да се случи, е всички да сме от един отбор.
— Благодаря ви, сър. Това ще ни е много полезно.
— Твой ред е да ми помогнеш. Докъде стигнахме със случая?
Запознавам го със следата с IP адреса. Заместник-директорът прави физиономия.
— Съгласен съм, че трябва да се провери, и ще назнача наблюдение, но се съмнявам това да е нашият човек.
— На едно мнение сме, сър. Прекарал е доста време в подготовка за този момент. Той е важен за него. Прекалено важен, за да се препъне на нещо толкова елементарно.
— Къде ни отвежда това тогава?
— Мисля, че за разрешаването на този случай трябва да намерим най-малкия общ знаменател, сър.
— Поясни.
— Проблемът е логически. Той е умен, но също така е подчинен на навиците си. Всичките му жертви са жени с изключение на Лиза Рийд. Те са имали мрачни тайни за разкриване и можем да предположим, че ги е убил по един и същи начин. Трябва да опростим модела и да стигнем до онова, което ще ни отведе до него.
— Кога мислиш, че ще успееш да го направиш?
— За него всичко е свързано с тайните и истината. Въпросът, на който трябва да отговорим, е откъде знае за тях? Мисля, че ако намерим отговора, ще го пипнем.
— Някакви идеи?
— Смятаме, че избира жертвите си от сбирките на АА, групите за взаимопомощ и църквите. Вероятно прониква там като член. — Свивам рамене. — Не че не е възможно да се прави на съветник. Или на свещеник.
— Но не мислиш така.
— Прекалено е директно, прекалено рисковано. Той трябва да се скрие в тълпата и се нуждае от свободата да изчезне, когато се наложи. Няма как да го стори, ако си изгради връзки с хората там. Зависимите и грешниците се доверяват на съветниците и свещениците си и забелязват, когато изчезнат.
— Така е — съгласява се замислен Джоунс. — Как да използваме тази информация, за да го намерим?
— Все още не знам. — Раздразнението в гласа ми е повече от явно.
— Можеш да направиш две неща, агент Барет. Да спреш да мислиш над тази вероятност или да се потопиш в обстановката.
— Да, сър.
— Разреши този случай по-скоро, Смоуки. Доколкото разбирам, нашият човек иска да бъде заловен. Да му дадем желаното. Залавяй се за работа.
Излизам от офиса на Джоунс, а думите му продължават да кънтят в главата ми.
Да се потопя в обстановката.
Връщам се в Офиса на смъртта и заставам пред бюрото на Алън.
— Да вървим да поговорим с отец Йейтс.
28.
Отправили сме се на поредното нощно пътуване към Сими Вали. Луната се крие и само от време на време се стрелва през облаците като някакви сребърни юмруци.
— Никога не съм виждал звезди в Ел Ей — промърморва Алън.
— Защото градските светлини се отразяват в небето — усмихвам се аз. — И заради смога.
Гумите бучат по неравния път, докато порим мрака.
Отец Йейтс е облечен с дънки и дълга риза. Косата му е разчорлена. В очите му личи умората. Прозява се.
— Простете ми. — Усмихва се и се ръкува с мен и Алън. — Почитател съм на поговорката ранно пиле рано пее.