— Не се притеснявайте — отвръщам аз. — Ние сме същите, само че при нас е по-подходяща поговорката късно пиле рано пее.
Свещеникът ни кани да седнем на първия ред с пейки.
— Казахте, че се нуждаете от помощта ми.
— Гледахте ли някой от видеоклиповете, които убиецът е направил?
— Само първите няколко, в които излага аргументите си относно истината. Нямам интерес да гледам как убива човешки същества.
— И? Какво мислите?
Отец Йейтс се обляга на пейката, докато разглежда огромното разпятие на Христос. То е неговата котва; личи си по погледа му, от който се изпаряват част от тревогите и умората.
— Запозната ли си с катехизиса на Католическата църква, агент Барет?
— Хм, разбира се. Бях отгледана в католическо семейство.
— А какво ще кажеш за официалния катехизис?
— Нямам представа за какво говорите?
— Почакай малко.
Свещеникът отива в ризницата и се връща с малка дебела книга с твърди корици. Подава ми я. Прочитам заглавието: „Катехизис на Католическата църква“.
— Вътре има всичко, което някога си искала да научиш за Католическата църква, но си се страхувала да попиташ. — Отец Йейтс се усмихва. — Много харесвам един абзац, който използвам, за да осмислям действията си. Прочетох го отново, след като гледах видеоклиповете. — Той взема книгата от ръцете ми и я отгръща някъде в началото. — Ето го. „Цялата доктрина и нейните учения трябва да бъдат насочени към любовта, която никога не свършва. Независимо дали нещо се смята за вяра, надежда или действие, любовта на нашия Бог трябва винаги да е достъпна, за да могат всички да видят, че абсолютната Христова сила извира от любовта и няма никаква друга цел, освен да създаде любов.“ — Затваря книгата и докосва нежно корицата ѝ. — Обичам този абзац. Той е частица от истината. Каквото и да се случи с църквата ми, каквито и грешки да допуснат фанатизирани и крайни членове на паството ми, каквито и престъпления да бъдат извършени от зли хора, които се маскират като божи служители, мога да прочета това и да се убедя за пореден път, че проблемът е в човешките същества, а не в Църквата или вярата ми. Онези, които провалят Църквата, са хората, които не съобразяват действията си с чистотата, която се съдържа в този единствен абзац, в идеята, че „няма никаква друга цел, освен да създаде любов“.
— Идеята е хубава — съгласявам се аз. — За съжаление, не се практикува особено често. — Потръпвам. — Извинете ме отново, отче.
Отец Йейтс се усмихва.
— В случая съм съгласен с теб. Конфронтациите и нападенията не са начинът да доведеш някого в църква. Не можеш да му кажеш, че е глупав и че ще се пържи в ада, а му показваш Христовите думи и му даваш пример чрез действията си. Или просто му помагаш, когато има нужда. Вярата е въпрос на избор, нея не можеш да я приемеш под дулото на оръжие.
— Разбирам какво имате предвид — избоботва Алън. — Проповедника не е точното олицетворение на тази концепция около любовта.
Отец Йейтс се намръщва.
— Убийството никога не е проява на любов. Този човек е луд.
— Какво ще кажете за идеите му? — питам аз. — Нещата, които говори за истината?
Свещеникът въздиша.
— Ще бъда честен. Самите идеи са силни. Слушам изповеди от доста дълго време и разбирам феномена, за който говори той. Най-трудното за хората не е да кажат истината, а да кажат цялата истина. Сигурен съм, че мнозина ще се съгласят с него. Ще си спечели последователи.
— Шегувате ли се? — питам изумена аз.
— Никак даже. Много хора в християнския свят приемат нещата черно на бяло и са подвластни на принципа „получаваш това, което заслужаваш“, когато стане въпрос за Бог и за Библията. Ако не се изповядаш, ще гориш в ада. Някои ще видят в лицата на тези бедни жертви просто едни човешки същества, които отказват да се изповядат пред Бог.
Поглеждам разпятието, което е олющено и избеляло. Търся същата утеха, която намира отец Йейтс в него, но не успявам, както винаги. Как бих могла да вярвам в Църква или в Бог, които създават подобни хора?
— Не забравяй доброто, което е сторено — прекъсва мислите ми свещеникът. — Милионите деца, които се хранят всеки ден благодарение на благотворителните начинания на Църквата, построените къщи за бездомните, кухните за безплатна храна. Неотдавна група християни от Южна Корея заминаха в Афганистан. Знаеха, че е опасно и че не е препоръчително да ходят, но отидоха, за да помагат, без да имат някакви скрити мотиви. Бяха взети за заложници и макар повечето да бяха освободени, неколцина от тях умряха. Религията винаги е била и винаги ще бъде нож с две остриета. Начинът, по който я използваш, е от значение, а той зависи от индивида. Не е по-различна от всичко останало. Ако нямаше интернет, порнографията и експлоатацията на деца щяха да са в много по-малки размери. Не могат обаче да се отрекат всички хубави неща, които ни носи съществуването му. Лесна търговия, свободно споделяне на информация, премахване на културните бариери и ксенофобията, понеже хората могат да разговарят едни с други по целия свят. Всичко това може да се използва за добри или за лоши цели. Това се отнася също за Църквата и интерпретациите на Библията.