Плача и отец Йейтс ме оставя да го правя. Той не говори, но усещам присъствието му и това ме успокоява.
Нямам представа колко дълго продължава това. Мъката се надува като балон. Не е изчезнала, но е някак си по-тиха.
— Смоуки, нямам намерение да ти чета пасажи от Библията. Наясно съм, че не си готова за това. Просто ще кажа: да, стореното от теб и причината да го направиш, са неправилни. Сама го знаеш. Но какво е истински грях? Какво прави стореното от теб толкова ужасно? Фактът, че си потъпкала дара на живота. Няма значение откъде си мислиш, че се е появил той — от Бог, от първичната супа или и от двете, но животът е дар и мисля, че го знаеш. Мисля, че го знаеш по-добре от повечето хора заради работата ти.
— Така е — прошепвам аз.
— В такъв случай не разбираш ли? Ако продължаваш да отказваш да си простиш, ако продължаваш да отказваш да получаваш любов, е все едно да продължаваш да грешиш — защото тези неща означават, че отказваш да живееш.
— Но отче… как мога да си позволя да бъда щастлива, наистина щастлива? Не мога да променя миналото.
— Ще изкупиш греха си. Няма да забравяш. Няма да си търсиш извинения. Ще се промениш. Отглеждаш дъщерята на приятелката си. Отгледай я добре. Бъди ѝ добра майка. Научи я да обича живота. Ако има мъж в живота ти, обичай го. Ако се ожените, не пази тайни от него. Имаш работа, която ти позволява да хващаш и пращаш в затвора онези, които отнемат живота на другите. Върши си задълженията добре и ще спасиш безброй животи. С право си страдала заради този грях, но ти не си зла, Смоуки, и е време, ако сама не можеш да си простиш, някой друг да го стори вместо теб. Опрощавам те. Може би ще ти е необходим цял живот, за да го направиш. Сега те опрощавам в името на Отца и Сина и Светия дух.
Това са просто думи. Не сме се одобрили с Бог, а и не знам дали някога това ще се случи. Може никога повече да не видя изповедалня отвътре. Тайничко смятам, че Исус е бил просто дърводелец. Но отец Йейтс е прав: когато споделиш тайната си с някого и видиш, че не идва краят на света, получаваш облекчение, каквото не съм си представяла. Чувствам се… пречистена. Скръбта все още е там, но няма проблем. Само хората, които преследвам, не съжаляват за делата си.
— Благодаря ви, отче.
Не знам какво друго да кажа.
— За мен беше удоволствие. — Имам чувството, че се усмихва. — Видя ли? Моята работа също не е лишена от приключения.
— Няма майтап — съгласявам се аз.
Някои хора изследват света. Катерят планини, прекосяват океани, ловуват с местни племена. Други обичат силните усещания, надбягванията с бикове, пиенето и живота на пълни обороти като Хемингуей. Има и такива като отец Йейтс и мен: ние прекарваме дните си, като изследваме вътрешния си свят, където нещо ново и вероятно ужасно винаги лежи зад завоя. Някогашните изследователи са пишели на картите „Тук-там има тигри“. Това предупреждение важи най-вече за територията между ушите и сърцето.
Да си помислиш, че можеш да влезеш в тази дървена кутия и да поговориш с друго човешко същество за нещата, които не можеш да кажеш на никого…
— Майка му стара!
— Смоуки…
— О, Боже мой!
Потопи се в обстановката. Със сигурност го направих, да го вземат мътните. И отговорът ме е гледал право в очите. Всичко е просто, ясно и точно.
— Смоуки, добре ли си?
Изправям се. Как е научил тайните им? Откъде?
— Отче, имам лоши новини. Мисля, че някой друг също е бил в изповедалнята ви и въобще нямам предвид Бог.
29.
— Това е чудесно място, на което да се сложи бръмбар — отбелязва Алън. — Вътре е тъмно и хората са съсредоточени върху себе си, а не върху обстановката.
Стоим точно пред изповедалнята. Излязох набързо от нея с все още незасъхнали сълзи.
Има логика. Работихме над идеята за групите за взаимопомощ, срещите на АА и подобни, но защо му е на Проповедника да създава подобна широка и пълна с недостатъци мрежа, когато има нужда единствено от тайните? При него всичко е свързано с религията. Ако си религиозен човек, на кого ще споделиш най-големите си и най-мрачни тайни, каквито виждаме на тези видеоклипове?
На своя свещеник.
Затваряш вратата на изповедалнята и оставяш всичко след себе си. Аз го направих, макар да не мога да твърдя, че дори съм католичка. Онзи, който се покайва, по-скоро би се притеснявал дали свещеникът ще запази конфиденциалност, а не от езотеричната вероятност някой да го подслушва.
Отец Йейтс крачи напред-назад. Много е обезпокоен, гневен и вероятно му се повдига. Разбирам го. Мисля си какво направихме преди малко в изповедалнята, и потрепервам при мисълта, че някой друг също е слушал. За него сигурно е десет пъти по-лошо, защото се чувства отговорен.