— Какво направи ти? Какво да направя аз?
— Лягате си, събуждате се на следващата сутрин и се залавяте за работа. Работата е важна, отче.
Отец Йейтс се усмихва и това ме радва. Все още е тъжен, но поне е по-добре.
— Казваш, че работата ми е важна, Смоуки. Това да не би да означава, че си се помирила с Бог?
— Недейте да си правите прибързани заключения, отче. Все още съм му доста ядосана. Не знам какво чувствам… — посочвам църквата — относно всичко това. Знам обаче, че вие ми помогнахте. Наистина ми помогнахте, няма шега. Така че да, ако това е индикаторът за добре свършена работа, вашата определено е важна.
Очите му отново се изпълват с безпокойство.
— Пуснах дявола в църквата си.
— Е, и? Нима ще се предадете още първия път, в който се подхлъзнете и паднете? Къде е коравият тип от Детройт? Да, всичко е прецакано. Приемете го, пийнете нещо, помолете се или направете онова, с което изпускат парата свещениците, и след това се заемете за работа.
Още една усмивка. Имам чувството, че се появява въпреки волята му.
— Ще обмисля добре думите ти. Междувременно трябва да спреш да ругаеш в църквата ми, Смоуки.
— Обещавам да спра, ако вие ми обещаете да спрете да се самосъжалявате.
Отец Йейтс се засмива.
— Имаме сделка. — Става сериозен. — Моля те, хвани този човек.
— Ще го направя.
— Добре. А сега ме остави сам. Трябва да се помоля.
Алън се е облегнал на колата и гледа лишеното от звезди небе.
— Свещеникът изслуша ли литургията ти? — пита той.
— Отец Йейтс е добре.
— Какво ще правим сега?
Поглеждам часовника си. Минава единайсет.
— Да приключваме за тази вечер. Ще се обадя на Кали и Джеймс и ще им кажа да се прибират. Ще продължим отново на сутринта.
— Звучи ми добре. Пребит съм. Ти ще се обадиш, а аз ще карам.
— Господин Харисън Бестър не е загрижен за интернет сигурността си потребител — казва Кали. — В момента се намирам точно пред дома му и избирам цвета на поканите за сватбата.
— Назначеният екип появи ли се вече?
— Не.
— Сигурно скоро ще пристигнат. Искам да останеш там дотогава.
Кали въздиша тежко, звучно и недоволно.
— Наистина нямаш никакво уважение към напрежението, на което съм подложена. Планирам сватба, работя над този случай, обуздавам Кърби и се опитвам да се впиша в нощния сексатон със Сам. Много е стресиращо.
— Горкото бебче — усмихвам се аз.
— Благодаря ти, сладкишче. Това е всичко, от което се нуждая — от малко съчувствие. Как мина с отец Йейтс?
— Определено беше просветляващо. Утре ще ти разкажа. Трябва да започнем работа рано.
— Ще си легна, когато сам преценя, благодаря ти. Ти си ми началничка, а не майка.
— Както искаш, Джеймс. Имам следа, да знаеш, доста добра. Искам всички ви рано сутринта.
— Аз винаги идвам рано на работа — възпротивява се той и затваря.
Поклащам глава.
— Как е Деймиън? — пита Алън.
— Очарователен, както винаги.
— Знаеш ли кое ми е най-странното от това, че е гей?
— Мисълта, че е интимен с друг човек?
Алън се усмихва.
— Точно така. Преди да признае, че е обратен, го смятах за евнух. Безполов тип. Не мога да си представя някого, който да изтърпи простотиите му достатъчно дълго време, за да има сериозна връзка с него.
— Има си пътници за всеки влак.
— Радвам се за това.
— Защо?
— Джеймс е дразнещ малък шибаняк и понякога ми идва да го фрасна здравата, но въпреки това е член на семейството ни. Радвам се, че в живота му има нещо различно от Р-А-Б-О-Т-А-Т-А.
Усмихвам му се, докато шофира.
— Ти си един нежен великан, Алън.
— Не казвай на никого. Знаеш ли, наблюдавах внимателно отец Йейтс, когато му каза за Розмари и видеоклипа. Човекът е добър. Много добър. Не успях да разчета какво му е.
Алън прочита хората, както другите прочитат книгите си. Разширение на зениците, учестено дишане, дори нещо дребно като нервно завъртане на пръстен, всички тези неща изиграват своята роля при разгадаването на истината. Приятелят ми иска да каже, че отец Йейтс е много, много добър в потискането на тези реакции.
— Това е доста интересно — отбелязва той. — Може би трябва да обърнем по-сериозно внимание на отчето. Подобен контрол е рядко срещано явление, ако не си трениран за него.
— Йейтс не е нашият човек — отвръщам аз.
— Сигурна ли си?
Не трябва да съм. Заблуждавали са ме и преди. Доверявала съм се на ангели, които са се оказвали същински дяволи. Но този път съм сигурна.