— Да.
— Трезво ли гледаш на нещата?
С този си въпрос Алън деликатно ме пита какво е станало вътре в онази изповедалня, той няма да настоява и да ме притиска да му отговоря. Знае, че не бива да го прави, както не би искал да го направя аз, ако местата ни бяха разменени.
— Имаш разрешението ми да провериш миналото му, Алън. Свържи точките. Но можеш да бъдеш сигурен, че той не е нашият човек.
— Добре, добре — съгласява се приятелят ми и млъква, докато шофира в мрака. Градските светлини са навсякъде, приличат на мръсни диаманти върху фон от сиво кадифе. Това е Ел Ей в цялата си прелест и недостатъци. Винаги ще си остане някак си недодялан, но и достоен за уважение заради постоянния си стремеж към величие. — Това означава ли, че ще започнеш да посещаваш литургиите, да ядеш нафора и всичко останало? — пита той.
— Внимавай с подигравките. Този човек ми помогна. Той все още не е поправил нещата между мен и Бог, но имам чувството, че когато този случай приключи, ще съм се наситила достатъчно на католицизма.
— Амин.
— Ами ти?
— Не съм разговарял с Бог от втория път, в който видях мъртво бебе.
В нашата работа ставаме свидетели на прекалено тежки неща. Затова имаме проблем с вярата в Бог. Смятаме, че ако такъв съществува, то той или е бил надвит от дявола, или просто не му пука. Няма полза от Бог, ако на него не му дреме.
30.
— Добре дошла у дома, пътнице — промърморвам си под носа, когато влизам през вратата.
Думите не ми се струват толкова безполезни, колкото предния ден. Изповедта остави чувствата ми изцедени, но не по лош начин. Това вътре в мен не е черна дупка, а по-скоро празна маса, която чака да бъде подредена.
Какво да сложа на теб? Нов сервиз или наследени стари прибори?
Може би по малко от двете.
Обаждам се на Томи.
— Здрасти — вдига той.
— Да не спеше?
— Не. Всъщност си мислех за теб.
— Това е добре, защото вече съм готова да говорим и трябва да ти споделя нещо. Можеш ли да дойдеш? Бони ще остане в Алън и Елейна.
— Глупав въпрос — отвръща Томи. — Ще се видим след малко.
Мъжът, който се появява на прага на вратата ми, е по-разпуснат от всякога. Гаджето ми не е маниак на тема външен вид — никога не съм си го представяла да прекарва половината си време пред огледалото, но винаги е сресан, избръснат и мирише на сапун. Точно сега брадата му е набола, всеки косъм на косата му като че ли е решил да прави какво си иска, а на ризата му има малко петно от храна. Пресягам се и го докосвам по бузата.
— Добре ли си? Изглеждаш ужасно.
— Чаках да ми се обадиш.
Отстъпвам назад смаяна.
— Заради мен ли е това?
Усмивката му е крива.
— Да си силен и издръжлив, е клише, Смоуки. Аз съм латино, ние показваме открито чувствата си. Или обичаме с цялото си сърце, или въобще не го правим. — Томи свива рамене. — Понякога е проблем.
Отново погалвам бузата му, изумена от мисълта, че е изгубил съня и спокойствието си заради мен.
Изненадана си, защото доста дълго време смяташе, че си безполезна, любезно отбелязва моят приятел гласът. Вероятно ще се съгласи, че си такава, когато му споделиш разкритата пред отец Йейтс тайна.
— Искаш ли бира? — питам аз.
— Да, но ако пия, трябва да остана да спя на дивана ти. Няма да ми е първата за тази вечер. Докато идвах насам, бях добре, но не се знае как ще съм след това.
Усмихвам му се.
— Ще рискувам.
Вземам по бира за двама ни от хладилника и се разполагам на дивана със свити под тялото ми крака. Започвам да дращя етикета на бутилката с нокът.
— Трябва да ти разкрия нещо, Томи. Не е никак хубаво. Опасявам се, че след като го направя, вече няма да ме искаш.
Той ме гледа с големите си тъмни очи и отпива замислен от бирата си.
— Наистина ли трябва да ми го кажеш?
Намръщвам се.
— Какво имаш предвид?
— Не е проблем да пазим някои от тайните си. Няма нужда да знам всичко за миналото ти, за да те обичам сега.
Ръката, с която държа бутилката, потреперва едва.
— В основи съм съгласна с това. Но трябва да ти споделя. Това нещо ме кара да се чувствам… — Търся правилните думи. — Имам чувството, че не съм жената, за която ме мислят всички.
Просто, сбито. Томи отпива отново от бирата, оставя бутилката на масичката за кафе, взема моята от ръката ми и я нарежда до другата. Хваща ме за ръцете и ги стиска в капана на своите. Поглежда ме в очите.
— Разкажи ми тогава — приканва ме той.