— Никой. Никой не знае.
— Успокой се. Ще се оправиш.
— Никой не знае — настоя той.
Изглеждаше угнетен от страх, мъка, ужас и сълзи.
В измъчения му глас звучеше ужасна безнадеждност и изражението беше толкова отчаяно, че Валери се втрещи и остана безмълвна. Стори й се глупаво да продължава да повтаря безсмислените думи на утеха и насърчение на човек, който явно виждаше изтерзаните души в ада.
Макар да я гледаше в очите, Спенсър, изглежда, се бе вторачил в някого или нещо далечно. От устата му се лееше поток от думи, предназначени по-скоро за него, отколкото за нея.
— През мен минава желязна верига. През мозъка, сърцето и вътрешностите ми. Няма начин да се освободя и да избягам.
Той я плашеше. Валери не мислеше, че вече може да се уплаши от нещо, най-малко от думи, но Спенсър я накара да се вцепени от страх.
— Хайде, Спенсър. Да вървим. Помогни ми да те измъкна оттук.
Възпълничкият мъж с искрящи очи влезе в подземието без прозорци, застина на мястото си и се вторачи в Ив като умиращ от глад човек, който съзира купа с праскови и сметана.
Ив Жаме бе свикнала със силното си въздействие върху мъжете. Когато беше танцьорка по сцените на Лас Вегас, тя бе само една от множеството красавици, но въпреки това мъжете не откъсваха поглед от нея и не се заглеждаха в другите жени, сякаш нещо в лицето и тялото й не само привличаше окото, но беше толкова хармонично, че приличаше на тайнствената песен на сирена. Тя привличаше погледите на мъжете като опитен хипнотизатор, който люлее златен медальон на верижка или само със змиеподобните движения на ръцете си.
Дори горкият дребен Търман Стуки, зъболекарят с лошия късмет, да попадне в хотелския асансьор заедно с двете горили, от които Ив отмъкна един милион долара в брой, се поддаде на чара й в момент, когато би трябвало да бъде твърде ужасен, за да се наслаждава на мисли за секс. Двамата главорези лежаха мъртви на пода на асансьора и Ив насочи пистолета към лицето му, а Стуки се бе вторачил в цепката между пищните й гърди. Съдейки по блясъка, който се появи в късогледите му очи, докато натискаше спусъка, тя предположи, че последната му мисъл не е била: „Господ да ми е на помощ“, а „Божичко, какви гърди“.
Но никой мъж не бе въздействал на Ив. Всъщност тя дори можеше да мине и без тях. Привличаха я само онези, от които можеше да измъкне пари или да научи триковете за домогване и укрепване на власт. Крайната й цел беше да стане изключително богата и не да я обичат, а да се страхуват от нея. Тоталният контрол и властта да се разпорежда с живота и смъртта на другите бяха безкрайно по-възбуждащи от тялото или ласките на който и да е мъж.
Но въпреки това, когато бе представена на Рой Майро, Ив почувства нещо необикновено. Сърцето й трепна. Изпита лека дезориентация, която съвсем не беше неприятна.
Онова, което Ив почувства, не можеше да бъде наречено желание. Нейните желания бяха стриктно категоризирани и класифицирани и периодично задоволявани и всяко едно от тях се постигаше с математическа изчисления по строго спазван график. Тя нямаше време за спонтанност нито в бизнеса, нито в личния си живот и всяка намеса на непланирана страст беше отблъскваща за нея.
Но Ив несъмнено почувства нещо, като видя Рой Майро. И с всяка изминала минута, докато обсъждаха разговора между Грант и Давидович и слушаха записа, интересът й към него се засилваше. През тялото й премина непозната тръпка на приятно предчувствие и тя се запита как ще се развият събитията.
Не можеше да реши кои качества на този мъж вдъхновяват интереса й. Той беше приятен на вид и имаше весели сини очи, закръглено лице и мила усмивка, но съвсем не беше красавец в традиционния смисъл на думата. Имаше седем-осем излишни килограма, беше някак блед и не изглеждаше богат. Беше облечен като религиозен поклонник, който раздава библии от врата на врата.
Майро я помоли няколко пъти да пусне записа, сякаш там се съдържаше улика, която изисква внимателно обмисляне, но Ив знаеше, че той е зает с мисли за нея и пропуска нещо.
За Ив и Рой, Боби Дюбоа престана да съществува. Въпреки туловището, физическата му непохватност и колоритното и неспирно бърборене Дюбоа вече не представляваше интерес за тях.
След като многократно изслушаха записа, Майро започна да го увърта и заяви, че засега не може да направи нищо по въпроса с Грант, освен да чака мъжът с белега да се появи, небето да се проясни, за да започне сателитното издирване, специалните екипи да намерят нещо, агентите да разследват други аспекти на случая и да му се обадят. Сетне попита Ив дали е свободна за вечеря.