— Не бях виждала…
Тя явно не беше в състояние да намери думи, за да опише какво бе сторил Рой.
— Да, знам — каза той, доволен да види, че е запленил Ив.
— Не съм виждала такава…
— Да.
— Такава…
— Знам, мила, знам.
— Такава сила.
Това не беше думата, която Рой очакваше. Но Ив я произнесе възторжено и я насити с много еротична енергия и той не можеше да бъде разочарован, че тя още не е разбрала какво точно бе направил.
— Те отиваха на вечеря — развълнувано добави тя и започна да кара бързо и безразсъдно. — Обикновена вечеря. Нищо специално. И ти ги уби! Ей така. Очисти ги, не за да вземеш нещо от тях, нито дори защото те ядосаха. Направи го за мен. Единствено за мен. За да ми покажеш какъв си всъщност.
— Да, за теб. Но не само за теб, Ив. Не разбираш ли? Сложих край на две несъвършени съществувания и тласнах света сантиметър по-близо до съвършенството. И в същото време освободих онези двамата от бремето на този жесток живот и този несъвършен свят, където нищо не е такова, каквото са се надявали. Дадох нещо на света. И на онези нещастни хора. И никой не загуби.
— Ти си като вятъра — задъхана каза тя. — Като фантастична буря, ураган, торнадо. Само че няма кой да предупреди за появата ти. Ти притежаваш силата на бурята. Ти си природна стихия. Изникваш внезапно и безпричинно.
Притеснен, че Ив не проумява най-важното, Рой каза:
— Чакай малко, Ив. Изслушай ме.
Тя беше толкова развълнувана, че вече не беше в състояние да шофира. Насочи хондата към тротоара и натисна спирачките толкова рязко, че Рой щеше да пробие с глава предното стъкло, ако не беше предпазният колан.
— Ти си земетресение. Хората се разхождат безгрижно, слънцето грее, птиците пеят и изведнъж земята се отваря и ги поглъща.
Ив се засмя от удоволствие. Смехът й беше момичешки, вълнуващ, мелодичен и толкова заразителен, че Рой едва устоя на силното си желание също да се засмее.
Той хвана ръката й. Пръстите й бяха дълги, елегантни и изящно оформени, като онези на Джиневра, и докосването до тях беше повече, отколкото един мъж заслужаваше.
За съжаление лъчевата и лакътната кост над съвършено оформените китки не бяха превъзходни като костите на пръстите й. Рой внимаваше да не ги гледа и докосва.
— Слушай, Ив. Трябва да разбереш. Изключително важно е да разбереш.
Тя изведнъж стана сериозна. Явно осъзна, че бяха стигнали до най-съществената точка на връзката им. Беше още по-хубава, отколкото когато се смееше.
— Имаш право — каза Рой. — Това е голяма сила. Най-голямата от всички и затова трябва да бъдеш наясно с нея.
Макар че светеха само лампите на таблото, зелените й очи блестяха, сякаш отразяваха лятно слънце. Бяха съвършени, безукорни и завладяващи, досущ очите на жената, която Рой издирваше и чиято снимка носеше в портфейла си.
И челото на Ив беше съвършено. Но един малък дефект помрачаваше красотата на дясното й слепоочие. За съжаление краят на веждата беше твърде издаден. Вероятно там имаше около половин грам повече костно вещество. Беше някак непропорционален и засенчваше съвършенството на лявата вежда.
Но това не беше съществено. Рой можеше да го преживее. Щеше да се съсредоточи само върху ангелските й очи. Макар и с малки недостатъци, Ив беше единствената жена, която притежаваше повече от една съвършена черта. И съкровищата й не се ограничаваха само с ръцете и очите.
— За разлика от другите тази сила не произтича от гняв — обясни той. Много искаше тази прелестна жена да разбере мисията му на този свят и истинската му същност. — Не идва и от омраза. Нито от ярост, завист, огорчение или алчност. Не е като силата, която някои хора черпят от смелостта или достойнството или добиват от вярата в Бога. Тя превъзхожда онези сили, Ив. Знаеш ли каква е тази сила?
Ив беше изпаднала в транс и не бе в състояние да каже нищо. Само поклати глава.
— Моята сила е силата на състраданието — заяви Рой.
— Състрадание — прошепна тя.
— Състрадание. Ако се опиташ да разбереш другите хора, да почувстваш болката им, наистина да познаваш терзанията им и да ги обичаш въпреки недостатъците им, ще те завладее такова силно съжаление, че е непоносимо. Трябва да намериш отдушник. Затова даваш воля на неизмеримата, неизчерпаема сила на състраданието. Действаш, за да освободиш напрежението и да облекчиш света, приближавайки го до съвършенството.
— Състрадание — отново промълви Ив, сякаш не бе чувала тази дума или Рой бе казал непозната за нея дефиниция.
Той не можеше да откъсне поглед от устата й, докато тя повтаряше думата. Устните й бяха божествени. Рой не проумяваше защо му се бе сторило, че устните на Мелиса Уиклън са съвършени, когато пред устните на Ив и най-сладката ягода би изглеждала кисела.