— Колко си сладък — рече тя и припряно пъхна ключа в ключалката.
— От петите до извивката на гръбнака, ушите и порите на кожата на черепа ти. Искам да видя всеки сантиметър от теб. Да няма абсолютно нищо скрито.
Ив отвори вратата, влезе, запали лампата в кухнята и каза:
— О, ти си толкова силен. Ще видиш всяка гънка на тялото ми, скъпи.
Тя остави на масата чантата и ключовете и започна да съблича палтото си. Рой я последва и каза:
— Но това не означава, че аз искам да сваля дрехите си или… нещо друго.
Това я накара да спре и да примига.
— Искам да гледам — продължи той. — И да те докосвам, но не много. Ще докосвам само онова, което изглежда съвършено, за да усетя дали кожата ти наистина е толкова гладка, да се уверя в гъвкавостта ти и да почувствам напрежението на мускулите ти. Не е необходимо ти да ме докосваш. — Рой започна да говори по-бързо, защото се уплаши, че ще я изпусне. — Искам да любя съвършените ти части, но само с поглед. Без да правя нищо друго. Не искам да развалям всичко, като върша… онова, което другите правят. Не искам да го принизявам. Не ми трябва онова нещо.
Ив го гледа толкова дълго, че той едва не се обърна, за да избяга.
После изведнъж тя изпищя пронизително и Рой направи крачка назад. Обидена и унизена, Ив можеше да се хвърли върху него и да издере лицето и очите му.
Сетне, за негово изумление, той установи, че тя се смее, при това не подигравателно. Ив се смееше от неподправена радост. Кикотеше се като ученичка и прекрасните й зелени очи блестяха от удоволствие.
— Мили Боже — разтреперана каза тя. — Ти си по-добър, отколкото изглеждаш, по-добър, отколкото мислех и можех да се надявам. Ти си съвършен, Рой. Съвършен.
Той се усмихна колебливо. Още не се бе освободил напълно от страха, че тя ще го издере.
Ив сграбчи дясната му ръка и го повлече към трапезарията, като палеше лампите и говореше:
— Готова съм… щом искаш това. И аз не желая да ме опипват и мачкат. Цялото онова потене ме отвращава. Тялото ми става лепкаво и хлъзгаво от потта на другия човек. Не понасям това. Повдига ми се.
— Течности — с погнуса каза той. — Какво възбуждащо има в размяната на течности между двама души?
— Течности — с нарастващо вълнение повтори тя. — Господи, иска ти се да умреш от толкова много течности. Всички мъже искат да ближат и смучат гърдите ми и да пъхат език в устата ми. Лигите им са толкова отвратителни…
— Слюнка! — възкликна Рой и направи гримаса на отвращение. — Какво толкова еротично има в размяната на слюнка, за Бога?
Двамата стигнаха до спалнята й. Той спря пред прага на рая, който заедно щяха да създадат.
— Дори да те целуна — продължи Рой, — целувката ще бъде суха, досущ хартия или пясък.
Ив трепереше от вълнение.
— Без език — обеща той. — Дори устните не бива да бъдат влажни.
— И не уста в уста…
— Защото дори сухата целувка…
— Ще бъде размяна…
— На дъх…
— А в дъха има влага…
— Изпарения от белите дробове…
Радостта на Рой беше неописуема. Той разбра, че тази великолепна жена наистина беше като него. Те бяха два гласа, звучащи в съзвучие, две сърца, биещи в хармония, две души, извисили се в една и съща песен.
— Никой мъж не е бил в тази спалня — каза тя. — Само ти.
Стените непосредствено вляво и вдясно от леглото, както и таванът над него, бяха в огледала. Останалите части бяха покрити с тъмносин сатен. Килимът беше в същия цвят. В ъгъла имаше един-единствен стол, тапициран в сребриста коприна. Двата прозореца бяха засенчени с щори от лъскав никел. Леглото беше модерно и лакирано в тъмносиньо и на този фон като звезди блестяха сребристи точици. Над леглото също имаше огледало, а вместо покривка отгоре — кожа от сребърна лисица — най-прекрасното нещо, което Рой бе виждал.
— Изкуствена е — увери го Ив, когато той изрази загриженост за правата на безпомощните животни.
Тук беше разкошът, за който Рой копнееше.
Компютъризираното осветление се задействаше с устни команди и предлагаше шест различни вида атмосфера чрез изкусни комбинации от поставени на стратегически места халогенни лампи с разноцветни крушки, неонови тръбички около огледалата и творческо приложение на фиброоптика.
Ив докосна едно копче на таблата на леглото и вратичките на нощните шкафчета от двете страни на леглото се вдигнаха. Видяха се лавици, отрупани с лосиони, благоуханни масла, десет-дванайсет гумени фалоса в различни размери и цветове и колекция от захранвани с батерии и задействани с ръка еротични играчки, озадачаващи с дизайна и сложността си.