— Да, но ние съществувахме.
— Наистина ли ще ни търсят със сателит? — недоверчиво попита Спенсър. — Искам да кажа, че не сме чак толкова важни, нали?
— Те преследват мен. А ти ги обърка напълно. Не могат да проумеят къде се вместваш в цялата история. Докато не разберат кой си, ще мислят, че си опасен като мен, дори повече. За тях непознатият е по-страшен от познатия.
Спенсър се замисли върху думите й.
— Какви са хората, за които говориш?
— Може би ще си в по-голяма безопасност, ако не знаеш.
Той отвори уста да възрази, но после се отказа. Не искаше да спори. Още не. Първо трябваше да се измие и да хапне нещо.
Без да спира да работи, Валери обясни, че в задната част на роувъра има туби с вода, леген, течен сапун, гъби и чиста хавлия.
— Не използвай много вода. Това са питейните ни запаси, ако се наложи да останем тук още няколко дни.
Роки изприпка с господаря си до роувъра, като нервно поглеждаше към гущера, който се припичаше на слънце.
Спенсър видя, че Валери е взела вещите му от форда. Той се изми, избръсна и облече чисти дрехи. Почувства се освежен. Вече не усещаше ужасната миризма на тялото си. Но не можа да измие добре косата си, защото главата го болеше, щом я докоснеше.
Роувърът беше натъпкан с разни неща и хранителни продукти. Храната беше там, където би я сложил един добре организиран човек: в кашони и хладилни чанти, непосредствено зад предната седалка, на достъпно за шофьора и пътника отпред място. Повечето провизии бяха консервирани и бутилирани, с изключение на кутия соленки. Спенсър беше твърде гладен, за да губи време да готви, затова избра две малки консерви с виенски кренвирши, две пакетчета соленки със сирене и компот от круши.
В една от хладилните чанти, също поставена зад предната седалка, той намери оръжия. Деветмилиметров пистолет „ЗИГ“. Малък картечен пистолет „Узи“, който незаконно бе настроен на автоматична стрелба. Имаше амуниции и за двата.
Спенсър се вторачи в оръжията, сетне се обърна и погледна жената, която седеше на двайсет крачки от него.
Не се съмняваше, че Валери умее да върши много неща. Тя изглеждаше толкова добре подготвена за всяка извънредна ситуация, че можеше да служи за пример не само на скаутите, но и на оцелели след Деня на Страшния съд. Валери беше умна, интелигентна, забавна, смела и приятна за гледане и на слънчевите лъчи, и на светлината на газен фенер. Несъмнено беше опитна и с деветмилиметровия „ЗИГ“, и с картечния пистолет, защото инак не би ги носила със себе си. Не би прахосвала ценно място в роувъра за вещи, които не може да използва и не би рискувала наказанията, предвидени от закона за притежаване на автоматично оръжие, ако не можеше и не беше готова да си служи с него.
Спенсър се запита дали Валери е била принуждавана да стреля по друго човешко същество. Надяваше се да не й се е налагало. И никога да не й се случва. Но за съжаление животът й явно не беше лек.
Той отвори консервата с кренвиршите. Устоя на желанието да изгълта съдържанието и изяде миниатюрните кренвирши един по един. Стори му се, че не е ял по-вкусно нещо. Спенсър сложи в устата си и третия кренвирш и се върна при Валери.
Роки подскачаше и скимтеше до него, молейки за своя дял.
— Това е мое — рече Спенсър и приклекна до Валери, но не й каза нищо.
Тя се бе съсредоточила върху загадъчната информация, изпълваща екрана.
Гущерът не беше помръднал от мястото си.
Спенсър отвори втора консерва с кренвирши, даде два на кучето и се приготви да лапне последния, когато Валери трепна от изненада.
— Мамка му! — възкликна тя.
Гущерът изчезна под камъка, откъдето се бе появил.
Спенсър погледна думата, която проблясваше на екрана.
ЗАСИЧАМ
Валери изключи компютъра.
Точно преди екранът да угасне, Спенсър видя друга дума:
ПРОСЛЕДЯВАМ
Валери скочи, издърпа кабелите от компютъра и хукна към сателитната чиния.
— Натовари всичко в колата!
Спенсър се изправи и попита:
— Какво стана?
— Те използват сателита на Агенцията за опазването на околната среда. И са пуснали някаква адски странна защитна програма. Засича постъпващия сигнал и го проследява. Помогни ми да прибера нещата. Побързай, по дяволите!
Той сложи клавиатурата върху монитора, взе всички устройства, включително гумената подложка, и тръгна след Валери.
— Откриха ли ни? — попита Спенсър.
— Копелета!
— Може би изключи компютъра навреме.
— Не успях.
— Откъде могат да бъдат сигурни, че сме ние?
— Ще разберат.
— Това беше само микровълнов сигнал. Няма пръстови отпечатъци.
— Те идват — настоя тя.