Седем часа по-късно, в пет следобед, Харис беше отведен от килията в предварителния арест в стаята за консултации между адвокати и клиенти, където отново го чакаше Дариус. Този път с лоши новини. ФБР бяха убедили съдията, че съществува приемлива причина, водеща до извода, че къщата на Деското е използвана за незаконни цели, което изисква незабавно прилагане на федералните закони за конфискация на имуществото. След това ФБР и Агенцията за борба с наркотиците придобиваха правото на собственост върху къщата и съдържанието й.
За да защитят интересите на правителството, съдиите-изпълнители бяха изгонили Джесика, Уила и Ондин, разрешавайки им да си вземат само малко дрехи. Ключалките бяха сменени и поне за известно време къщата щяла да бъде под охрана.
— Глупости — каза Дариус. — Добре, това може би технически не нарушава неотдавна приетите от Върховния съд решения за конфискация на имуществото, но със сигурност нарушава духа на закона. Съдията каза, че би трябвало да дадат на собственика на къщата предупреждение за намерението за конфискация.
— Намерение за конфискация? — стъписан попита Харис.
— Разбира се, ФБР казаха, че са представили предупреждението заедно със заповедта за изгонване. Но съдията изрично подчерта, че би трябвало да има приличен интервал между предупреждението и изгонването.
Харис не проумяваше нищо.
— Изгонили са Джесика и момичетата?
— Не се тревожи за тях. Те са при Бони и мен. Добре са.
— Но как е възможно да ги изгонят?
— Докато Върховния съд не разпореди други аспекти на законите за конфискация на имуществото, ако някога го направи, изгонването още се извършва преди изслушването, а това е несправедливо. Не само несправедливо, а тоталитарно. Господи. Напоследък поне има изслушване, което доскоро не се изискваше. След десет дни ще се явиш в съда и съдията ще изслуша възраженията ти срещу конфискацията на имуществото.
— Къщата е моя.
— Няма спор по този въпрос. Ще оправим нещата.
— Но къщата е моя.
— Трябва да ти кажа, че изслушването не означава много. Агентите на ФБР ще използват всеки номер в разпоредбите, за да те изправят пред съдия, който добре познава законите за конфискуване на имуществото. Ще се опитам да предотвратя това и да ти осигуря съдия, който още помни, че живеем в демократична държава. Но в действителност в деветдесет и девет процента от случаите федералните власти определят съдията, който искат. Ще има изслушване, но е почти сигурно, че решението ще бъде срещу нас и в полза на конфискацията.
Харис с усилие възприемаше ужаса от онова, което разказваше брат му. Той поклати глава и рече:
— Те не могат да изхвърлят семейството ми на улицата. Не съм осъден за нищо.
— Ти си ченге. Знаеш как се прилагат законите за конфискуване на имуществото. Има ги от десет години и обхващат все повече неща.
— Да, ченге съм, а не прокурор. Хващам лошите типове, а прокурорът решава по кои закони да предяви обвинение.
— Тогава това ще бъде неприятен урок. Разбираш ли, за да загубиш имота си по законите за конфискацията, не е необходимо да си осъден.
— Могат да отнемат къщата ми, дори ако съдът реши, че съм невинен?
Харис беше убеден, че сънува кошмар, основаващ се на някой от разказите на Кафка, които бе чел в колежа.
— Харис, слушай ме много внимателно. Забрави за присъдата или за оправдаването. Те могат да вземат имуществото ти и дори да не ти предявят обвинение. Без да те изправят пред съда. Разбира се, към теб беше предявено обвинение, и това ги прави още по-силни.
— Чакай малко. Как стана така?
— Ако има доказателства от каквото и да е естество, че имотът е бил използван за незаконни цели, дори без твоето знание, това е достатъчна и приемлива причина за конфискация на имуществото. Хитър щрих, а? Нищо не подозираш, и пак губиш къщата си.
— Не. Исках да кажа, как е възможно да стават такива неща в Америка?
— Заради войната срещу наркотиците. Затова са написани законите за конфискация на имуществото. За да ударят търговците на дрога и да ги разгромят.
Дариус беше по-сдържан и унил, отколкото по време на посещението си сутринта. Свръхенергичната му същност се изразяваше не толкова в обичайния поток от думи, колкото в непрестанните му нервни движения.
Харис се разтревожи от промяната в брат си, както и от онова, което чуваше.
— Но доказателството, кокаинът, беше подставен.
— И ти го знаеш, и аз го знам. Но съдът иска да го докажеш, за да отмени конфискацията.