Въоръжени и готови за действие, четиримата агенти на щурмовия отряд бяха станали и стояха на пътеката.
— Дръпнете се! Махнете се!
Рой ги разбута, отвори вратата и надникна в пилотската кабина.
— Тя влезе в проклетата сграда — каза той, поглеждайки през предното стъкло към строшените стъкла пред супермаркета.
— Доста е смахната, а? — съгласи се помощник-пилотът и се ухили.
На паркинга имаше твърде много коли и хеликоптерите не можеха да кацнат точно пред входа на супермаркета, затова се насочиха към отсрещния край на сградата. Единият пое на север, а другият — на юг.
Рой посочи първия хеликоптер, в който имаше осем агенти и рече:
— Не, не. Кажи му, че искам да кацне над сградата. Мъжете да слязат и да проверят всички.
Пилотът се сниши на шест метра над паркинга и съобщи на колегата си заповедите на Рой.
— Те ще се опитат да минат през супермаркета и да излязат от другата страна — добави Рой, опитвайки да овладее гнева си и да запази спокойствие. Започна да диша дълбоко, поемайки изпаренията с цвят на праскова на благословеното спокойствие и издишвайки жлъчнозелената мъгла на гнева, напрежението и стреса.
Хеликоптерът закръжи толкова ниско, че Рой не виждаше покрива на супермаркета. Но от сателитната картина на „Земен страж“, която бе видял на монитора на компютъра си, той си спомни какво имаше зад търговския център — широк служебен път, стена от бетонни блокове и по-нататък — жилищен комплекс и дървета. Къщи и растителност. Твърде много места за криене и твърде много превозни средства за крадене.
Пилотът на първия хеликоптер се готвеше да кацне на паркинга, но получи съобщението на Рой и отново се издигна във въздуха.
Ела, добро, махни се, зло.
От разкъсаните чували се изсипаха кафяви топчета, които хрущяха под краката на Спенсър, който бягаше между двете каси. В едната си ръка носеше брезентовата чанта, а в другата държеше картечния пистолет „Узи“.
Той погледна вляво. Ели тичаше успоредно с него по пътеката между съседните две каси. Срещнаха се в края и тя каза:
— През задния изход.
После хукна към задната част на супермаркета.
Спенсър я последва, но в същия миг се сети за Роки. Кучето бе слязло от роувъра след него. Къде ли беше?
Той спря, обърна се, направи няколко крачки назад и го видя. Роки ядеше кафявите топчета, които не бяха смачкани под краката на господаря му. Онова, което Спенсър бе помислил за картофи, се оказа суха кучешка храна.
— Роки!
Кучето го погледна и размаха опашка.
— Хайде!
Роки дори не обърна внимание на заповедта, а захапа още няколко гранули и с удоволствие ги схруска.
— Роки!
Кучето отново го погледна. Едното му ухо беше наострено, а другото — клепнало. Пухкавата му опашка удряше стената на касата.
— Това е мое! — с най-строгия си глас каза Спенсър.
Разкаян, но послушен и малко засрамен, Роки изприпка до него, а когато видя Ели, която бе спряла, за да ги изчака, хукна в спринт. Ели отново побягна, а Роки темпераментно се втурна след нея, без да съзнава, че тичат, за да спасяват живота си.
Отляво влязоха трима мъже и спряха, когато видяха Ели, Спенсър, кучето и оръжията. Двамата бяха в бели униформи. Имената им бяха избродирани на джобовете на ризите. Служители на супермаркета. Третият беше в цивилни дрехи и държеше франзела. Явно клиент.
С пъргавина и гъвкавост, характерни по-скоро за котка, Роки преобрази стремглавия си бяг напред в мигновено отстъпление. Усука се около себе си, пъхна опашка между краката си и клатушкайки се, тръгна към господаря си за закрила.
Мъжете се стреснаха. Не проявиха агресивност. Но застинаха на местата си и препречиха пътя им.
— Назад! — извика Спенсър.
Насочвайки картечния пистолет към тавана, той подчерта искането си с кратък откос. Отгоре се посипаха стъкла от неоновите лампи и парчета от плочки.
Ужасени, мъжете се разпръснаха.
Вляво от пътеката, водеща към двойните люлеещи се врати, имаше каси с мляко, а вдясно — хладилници с месо и сирена. Ели мина през вратите. Спенсър и Роки я последваха. Озоваха се в малък коридор със стаи от двете страни.
Бръмченето на хеликоптерите беше приглушено.
В дъното на коридора имаше просторно помещение. Пространството в средата беше празно, но от двете страни на пътеките бяха струпани кашони с продукти.
Спенсър съзря неколцина служители, които ги гледаха предпазливо.
Точно отпред, зад свободното пространство, имаше огромна ролетка, през която можеха да влизат големи камиони, за да разтоварят стоката си в склада. Вдясно имаше врата за персонала. Ели, Спенсър и Роки хукнаха към нея, отвориха я и излязоха на широкия петнайсет метра служебен път.