Щом трябваше да действат съвместно с местните ченгета, Рой можеше да покаже значката си на този дръвник. Той извади картата си и поднесе към очите му фалшивите си документи от Агенцията за борба с наркотиците.
— Е, добре — рече мъжът. — Сега всичко е наред.
Тъпакът пусна пушката на пода, сетне допря пръсти до козирката на бейзболната си шапка и отдаде чест на Рой.
— Отиди до пикапа си — каза Рой. — Не се качвай. Стой до кабината. Чакай там. Опиташ ли се да избягаш, онзи тип там с картечния пистолет ще покоси краката ти през коленете.
— Тъй вярно, сър — сериозно и убедено каза мъжът, отново докосна козирката на шапката си и тръгна към доджа.
Рой едва се сдържа да не го застреля в гърба.
Ела, добро, махни се, зло.
— Разпръснете се пред магазина — заповяда той на хората си — и чакайте. Отваряйте си очите на четири.
Екипът, който влизаше през задната врата, щеше да претърси супермаркета и да измъкне Грант и жената, ако се криеха вътре. Бегълците щяха да бъдат намерени и принудени или да се предадат, или да умрат от куршумите им.
Жената, разбира се, щеше да бъде застреляна, независимо дали се предадеше или не. С нея повече нямаше да рискуват.
— Там ще има служители и клиенти — извика той на тримата агенти, които тръгнаха из магазина. — Не пускайте никого да излезе. Заведете ги в кабинета на управителя. Дори да ви се струва, че не приличат на двамата, които търсим, задръжте ги. И папата да видите, задръжте го.
Бръмченето на хеликоптера навън се усили. Пилотът увеличаваше оборотите.
Какво ставаше, по дяволите?
Рой се намръщи и излезе да види какво става.
Агентът, който стоеше на пост пред супермаркета, гледаше магазина за картички, откъдето хеликоптерът излиташе.
— Какво прави пилотът? — попита Рой.
— Излита.
— Защо?
— Сигурно отива някъде.
Още един тъпак. Запази спокойствие. Дишай дълбоко. Ела, добро, махни се, зло.
— Кой му е казал да напусне позицията си? Кой му е казал да излети? — попита Рой.
И веднага щом зададе въпроса, той се досети какъв е отговорът. Не знаеше как е възможно, но знаеше защо хеликоптерът излита и кой е вътре.
Той пъхна беретата в кобура, грабна картечния пистолет от ръцете на изненадания агент и го насочи към издигащия се хеликоптер. Смяташе да пробие резервоарите и да го свали на земята.
Докато вдигаше оръжието и допираше пръст до спусъка обаче, Рой осъзна, че няма да може да обясни действията си на праволинейните ченгета от Юта, които не разбираха моралната нееднозначност на федералните сили на реда. Да стреля по свой хеликоптер. Да излага на риск пилота и помощника. Да унищожи изключително скъпа правителствена техника. И вероятно да направи така, че хеликоптерът да се разбие върху магазини, пълни с клиенти. Силни огнени струи гориво, които се разливат върху всичко и всеки. Уважаваните търговци от Сийдър Сити, превърнати в човешки факли, които бягат в кръг във февруарското утро, горят и пищят. Всичко щеше да бъде колоритно и вълнуващо и убийството на жената щеше да си заслужава живота на какъвто и да е брой невинни граждани, но обяснението за катастрофата щеше да бъде безнадеждно — все едно ядрен учен да обяснява тънкостите на физиката на идиота, който стоеше до пикапа додж.
Пък и имаше шанс петдесет на петдесет шефът на полицията да е принципен мормон, който не бе вкусвал алкохол през живота си, не пуши и не е настроен добре към идеята за необлагаеми доходи и конспирация между полицията и агенцията. Всъщност Рой беше готов да се обзаложи, че полицейският шеф ще е мормон.
Макар и с нежелание, той спусна картечния пистолет.
Хеликоптерът бързо се издигаше.
— Защо Юта? — гневно извика Рой на бегълците, които не виждаше, но знаеше, че са отчайващо близо.
Ела, добро, махни се, зло.
Трябваше да се успокои. Да разсъждава космически.
Ситуацията щеше да се реши в негова полза. Имаше още един хеликоптер, с който да преследва жената и Грант. И „Земен страж 3“ щеше да ги намери по-лесно от роувъра, защото „Джетрейнджър“ беше голям и се движеше над осигуряващата прикритие растителност и над потоците от превозни средства по пътищата.
Похитеният хеликоптер зави на изток и прелетя над покрива на магазина за картички.