Както винаги учтив, Рой каза:
— Доктор Палма, въпреки уважението ми към вас, вие не можете нито да си представите, нито да кажете как ще ни помогне или по какъв начин очакваме да спечелим сътрудничеството му. Това е спешен въпрос на националната сигурност. Не ми е разрешено да споделям подробности с вас, колкото и да искам да го направя.
— Този човек е зъл, господин Котър.
— Да, знам биографията му.
— Не ме разбирате…
Рой внимателно я прекъсна, посочвайки един от документите на бюрото й.
— Вие прочетохте съдебното нареждане, подписано от съдия от Върховния съд в Колорадо, според което опеката на Стивън Акблом временно се поверява на мен.
— Да, но…
— Предполагам, че когато излязохте, за да говорите по телефона, едно от обажданията ви беше с цел да се уверите в подписа му.
— Да, автентичен е. Съдията още беше в кабинета си и лично го потвърди.
Подписът беше истински. Въпросният съдия беше в ръцете на агенцията.
Сабрина Палма обаче не беше удовлетворена.
— Но какво знае за злото вашият съдия? Има ли опит с хора като Стивън Акблом?
Рой посочи друг документ и каза:
— Предполагам, че сте потвърдили автентичността и на писмото от шефа ми, министърът на финансите. Обадихте ли се във Вашингтон?
— Естествено не можах да разговарям с него.
— Той е много зает. Но там трябва да е бил някой от секретарите му…
— Да — с нежелание призна доктор Палма. — Говорих с един от заместниците му, който потвърди искането.
Подписът на министъра на финансите беше фалшив. Заместникът, един от рояка любимци, беше симпатизант на агенцията и несъмнено чакаше в кабинета на министъра, в случай че Сабрина Палма се обадеше.
Рой посочи третия документ на бюрото.
— А това искане от заместник главния прокурор?
— Да, обадих му се.
— Разбрах, че познавате господин Съмъртън.
— Да. Запознахме се на конференция на тема „Пледиране за невменяемост и ефектът й върху стабилността на съдебната система“. Преди около шест месеца.
— Надявам се, че господин Съмъртън беше убедителен.
— Да. Вижте какво, господин Котър, трябва да се обадя в канцеларията на губернатора. Ако почакате малко…
— Опасявам се, че нямаме време. Вече ви казах, че животът на президента на Съединените щати е изложен на опасност.
— Това е затвор с изключителни…
— Доктор Палма. — Рой продължаваше да се усмихва, но гласът му стана твърд като стомана. — Не се тревожете, че може да загубите златната си гъска. Кълна се, че след двайсет и четири часа той отново ще е предоставен на грижите ви.
Зелените й очи гневно се вторачиха в него, но тя не каза нищо.
— Не съм чувал дали Стивън Акблом е продължил да рисува, откакто е дошъл тук — каза Рой.
Очите на доктор Палма се стрелнаха към двамата мъже до вратата, после отново се спряха на Рой.
— Понякога рисува. Не много. По две-три картини на година.
— На стойност милиони долари.
— Тук не се върши нищо неетично, господин Котър.
— Не съм казал такова нещо — невинно рече Рой.
— По собствена воля и без никаква принуда, господин Акблом преотстъпва всичките права върху новите си картини на тази институция, след като му омръзне да ги държи на стените в стаята си. Приходите от продажбата им се използват изцяло за допълване на субсидиите, които ни се отпускат като бюджет от управата на щата Колорадо. А в днешно време и в настоящите икономически условия държавата обикновено не финансира достатъчно затворите от всякакъв вид, сякаш обитателите им не заслужават грижи.
Рой елегантно плъзна чек по гладката като стъкло повърхност на бюрото.
— Да, сигурен съм, че без необлагаемите добавки от изкуството на Акблом, положението наистина би било сериозно.
Доктор Палма отново не каза нищо.
— Кажете, докторе, освен тези две-три картини, които Акблом рисува всяка година, има ли скици и графики, които той не си прави труда да преотстъпи на тази институция? Знаете какво имам предвид — незначителни драсканици, встъпителни щрихи на стойност десет-двайсет хиляди долара, които човек може да занесе вкъщи и да окачи на стените на банята си. Или дори да изхвърли наред с останалия боклук.
Омразата й към него беше толкова силна, че Рой нямаше да се изненада, ако руменината, появила се на лицето й, запалеше меката като памук кожа, сякаш е хартия.
— Имате прекрасен часовник — добави той, посочвайки „Пиадже“ на тънката й китка.
Рамката около циферблата беше инкрустирана с диаманти и изумруди.
Четвъртият документ на бюрото беше заповед за излизане от клиниката, която признаваше законните пълномощия на Рой — по указания на Върховния съд в Колорадо — да поеме временно опеката над Акблом. Рой вече я бе подписал, докато пътуваше в лимузината. Доктор Палма също я подписа.