Тати бе разсъждавал с оная си работа, когато бе проявил глупостта да държи петнайсетгодишна любовница като Мамчето. И пак бе направил същото, когато е трябвало да мисли с главата или със сърцето си.
Той отново разсъждаваше с оная си работа, когато допусна Ив да го съблазни. Разбира се, Том Съмъртън не я беше виждал преди това и не знаеше, че тя му е дъщеря. Дотогава той вече бе забравил горкото Мамче, сякаш беше момиче за една нощ, макар че я бе чукал в продължение на две години, преди да я остави. И ако Мамчето смътно съществуваше в паметта му, то вероятността да е станал баща, беше напълно заличена от съзнанието му.
Ив не само го съблазни, но и докара до състояние на животинска похот в продължение на няколко седмици, превръщайки го в най-лесната от мишените си. Той се развълнува, когато тя предложи да играят ролите на баща и изнасилена от него дъщеря. Престорената й съпротива и жалостивите викове го възбудиха силно и той постигна нови подвизи на сексуална издръжливост. Заснети на лента с високоразделителна способност. От всички ъгли. Записани с отлична аудиотехника. Ив запази част от спермата му, за да направят генетично сравнение с проба от кръвта й с цел да го убеди, че е негово дете. Властите несъмнено щяха да приемат видеозаписа с играта им като насилствено кръвосмешение.
Когато видя записа, Тати за пръв път в живота си помисли с мозъка си. Той беше убеден, че убийството на Ив няма да го спаси, затова реши да плати, колкото е необходимо, за да купи мълчанието й. Том Съмъртън беше изненадан и доволен, когато тя пожела не пари, а сигурна, добре платена правителствена работа. Но не беше толкова доволен, когато Ив поиска да научи повече за агенцията и за тайните далавери, за които той се бе похвалил един-два пъти в леглото. Но след няколко трудни дни Съмъртън се вразуми и я въведе в лоното на агенцията.
— Ти си лукава малка кучка — каза той, когато се споразумяха, и я прегърна с неподправена обич.
След като я назначи на онази длъжност, Том Съмъртън обаче бе разочарован да научи, че не може да продължават да спят заедно, но с течение на времето преодоля загубата. Той наистина бе помислил, че „лукава“ е най-подходящата дума, за да я опише. Способността й да използва служебното си положение в бункера за собствени цели му се изясни едва когато научи, че Ив се е омъжила за И. Джаксън Хейнс след шеметно двудневно ухажване и е успяла да стъпи на врата на повечето влиятелни политици в града. Тогава тя отиде при него, за да обсъдят наследството и Тати установи, че „лукава“ не е достатъчно описание за нея.
Ив стигна до края на алеята за коли на „Клоувърфилд“ и спря пред официалния вход, до знака, на който пишеше „ПАРКИРАНЕТО ЗАБРАНЕНО“. Тя сложи на предното стъкло една от картите „Член на Конгреса“ на Джаксън, наслади се още миг на леденостудения въздух в крайслера и излезе в августовската жега и влажност.
„Клоувърфилд“ — постройка с внушителни размери и бели колони — беше една от най-хубавите институции по рода си в континенталната част на Съединените щати. Посрещна я портиер в ливрея. Пазачът във фоайето беше изискан британец, който се казваше Данфилд, макар че Ив не знаеше дали това е малкото му име или фамилното.
Данфилд я записа и побъбри с нея, после тя тръгна по познатия маршрут през тихите коридори. Автентичните картини на известни американски художници от предишни векове подхождаха на старинните персийски пътеки върху виненочервения махагонов под, излъскан до блясък.
Ив влезе в апартамента на Рой и видя, че милият човек се тътри в проходилката си, за да се раздвижи. Благодарение на вниманието на най-добрите специалисти и терапевти в света той отново можеше да си служи с ръцете си. След няколко месеца сигурно щеше и да върви без чужда помощ, макар и накуцвайки.
Тя го целуна със сухи устни по бузата. Рой й отвърна с още по-суха целувка.
— Всеки път, когато дойдеш, си все по-хубава — каза той.
— Е, мъжете още се обръщат след мен, но не като по-рано, когато не трябваше да ходя с такива дрехи.
Бъдещата Първа дама на Съединените щати не можеше да се облича като бивша танцьорка от Лас Вегас, която се възбуждаше, когато побъркваше мъжете. Напоследък Ив дори си слагаше сутиен, който сплескваше гърдите й и ги обуздаваше, за да не изглежда толкова надарена, колкото всъщност беше.
Между другото, Ив вече не беше танцьорка и фамилията й не беше Жаме, а Линкълн, като на Ейбрахам. Беше ходила на училище в пет щата и в Западна Германия, защото баща й беше военен от кариерата и го местеха в различни бази. Тя бе завършила Сорбоната в Париж и няколко години бе преподавала на бедните деца на островите Тонга, в Южния Тихи океан. Поне такава беше информацията за нея, до която би се добрал и най-трудолюбивият репортер, въоръжен с най-мощния компютър и най-изобретателния ум.