— Така ли? — учуди се Нела Шайър. — Аз пък познавам хиляда кретена, които се мислят за шедьовър, сътворен от Бога.
— Потърси го по психиатъра — каза Дейвис.
Тя добави тази информация към списъка си и попита:
— Нещо друго?
— Това е всичко — отговори Рой. — Колко време ще продължи?
Тя прочете списъка на екрана.
— Трудно е да се каже. Не повече от осем-десет часа. Вероятно по-малко. Или много по-малко. Може би след час-два ще знам името му, адреса, телефонния номер и от коя страна на крачола си държи оная работа.
Дейвид Дейвис, който още стискаше в шепата си смачканите снимки на мускулестите атлети и се притесняваше за служебното си досие, явно се обиди от подмятането.
Рой прояви интерес към думите й.
— Наистина ли? Може би само след час-два?
— Няма да лъжа, я — нетърпеливо каза Нела Шайър.
— Тогава ще стоя тук — заяви Рой. — Усилено издирваме онзи тип.
— Е, смятай, че почти сте го намерили — обеща Нела и се залови за работа.
В три часа следобед двамата обядваха на задната веранда. Удължените сенки на евкалиптовите дървета пълзяха нагоре по каньона, облян в жълтеникавата светлина на клонящото на запад слънце. Спенсър седеше на люлеещ се стол, ядеше сандвич с шунка и сирене и пиеше бира. Роки облиза купата си и прибягна до усмивката, най-тъжния си поглед, най-жаловитото си скимтене и майсторския си запас от драматични номера, за да изпроси хапки от сандвича.
— Лорънс Оливие е нищо пред теб — рече Спенсър.
Когато сандвичът свърши, Роки слезе по стъпалата на верандата и тръгна в задния двор. Отправи се към най-близкия храст, търсейки уединение, за да облекчи естествените си нужди.
— Чакай, чакай — каза Спенсър и кучето спря и го погледна. — Когато се върнеш, козината ти ще бъде пълна с тръни и ще трябва цял час да те реша. Нямам време за това.
Спенсър стана от люлеещия се стол, обърна се с гръб към Роки, вторачи се в стената на бунгалото и изпи бирата.
Кучето се върна и двамата влязоха вътре, оставяйки сенките на дърветата незабелязано да се удължават.
Роки задряма на дивана, а Спенсър седна пред компютъра и се залови да търси Валери. Нямаше представа къде е отишла, затова можеше да се съсредоточи само върху миналото й.
Разполагаше с една-единствена следа — Лас Вегас. Карти.
Фактът, че Валери познава Лас Вегас и умее бързо да раздава карти, вероятно означаваше, че бе живяла там и си бе изкарвала прехраната като крупие.
Спенсър проникна в главния компютър на полицията в Лос Анджелис по обичайния начин. Оттам се включи в междущатската полицейска мрежа за обмен на информация, която често използваше, и влезе в базата данни на шерифския отдел на окръг Кларк, Невада, под чиято юрисдикция попадаше Лас Вегас.
Хъркащото куче размаха крака. Сигурно в съня си гонеше зайци. Но като се имаше предвид характера му, сигурно зайците гонеха него.
Спенсър разгледа файловете в компютъра на шерифския отдел, проникна в досиетата на служителите и най-сетне откри файл на име „КОДОВЕ НЕВАДА“. Беше убеден, че знае какво означава това и искаше да получи достъп.
Файлът „КОДОВЕ НЕВАДА“ имаше специална защита. За да влезе в него, му беше необходим някакъв номер за достъп. Колкото и невероятно да звучеше, в повечето полицейски агенции това беше или номерът на значката на някое от ченгетата, или — ако беше учреждение — идентификационният номер на някой от служителите. А всички тези номера можеше да бъдат научени от служебните досиета, които не се пазеха особено строго. Спенсър вече знаеше няколко номера на значки, в случай че му потрябват. Той написа единия и отвори файла „КОДОВЕ НЕВАДА“.
Списъкът изброяваше цифрови кодове, с които можеше да се получи достъп до информацията във всяка правителствена агенция в щата Невада. За миг Спенсър проследи киберпространствената магистрала от Лас Вегас до Комисията по хазарта в Карсън Сити, главния град на Невада.
Комисията даваше лиценз на всички казина в щата и се грижеше за прилагането на правилата, на които се подчиняваха. Всеки, който искаше да инвестира или да постъпи на работа в хазартната индустрия, трябваше да представи автобиография и да докаже, че няма връзки с известни престъпници. През седемдесетте години комисията се състоеше от безкомпромисни членове, които изгониха повечето мафиоти, основали най-голямата индустрия в Невада в услуга на компании като „Метро-Голдуин-Майер“ и веригата хотели „Хилтън“.
Беше логично да се предположи, че освен шефовете, и другите служители на казината — от салонен управител до сервитьорка на коктейли — са обречени на подобни, макар и не толкова изчерпателни проверки, за да им бъдат издадени служебни карти. Спенсър разгледа менютата и директориите и след двайсет минути намери досиетата, които му трябваха.