Тъмните реки на сърцето

Рой прелисти разпечатките и отбеляза:

— Има магистърската степен по криминология.

— И още една специалност — криминална психология — добави Рой. — Завършил е само за три години.

— Млад човек, който бърза — отбеляза Верц, явно за да запомнят, че е бил в екипа, открил издирвания мъж.

— После се записал в полицейската академия в Лос Анджелис — продължи Нела Шайър. — Завършил като първенец на класа.

— Един ден, след като бил служил по-малко от година, Грант случайно се натъкнал на кражба на кола. Двама въоръжени мъже. Видели го, че се приближава и се опитали да вземат за заложник жената, която шофирала автомобила.

— Убил и двамата — намеси се Нела. — Жената се отървала без драскотина.

— Имало ли е вътрешно разследване?

— Не. Всички били на мнение, че е бил в правото си да застреля онези типове.

Рой погледна следващата страница, която Дейвис му даде, и каза:

— Според тази информация Грант е бил преместен.

— Притежава умения да работи с компютър и е много способен — рече Дейвис. — Затова са го преместили в отдел „Компютърни престъпления“. Работа само зад бюро.

Рой се намръщи.

— Защо? Травматизиран ли е бил след убийствата?

— Някои ченгета не издържат — вещо отбеляза Верц. — Не са замесени от такова тесто. Стомахът им не го понася и те се скапват.

— Според докладите от задължителните терапевтични сеанси Грант не е бил травматизиран — каза Нела Шайър. — Убийствата не са се отразили на психиката му. Поискал е да го прехвърлят, но не защото е бил травматизиран.

— Вероятно като отрицание на онова, което и изпитвал — рече Верц. — Тъй като е бил мъжко копеле, срамувал се е от слабостта си и не е искал да я признае.

— Каквато и да е причината — рече Дейвис, — той е поискал да го преместят. Сетне, преди десет месеца, след като служил двайсет и един месеца в специалните сили, Грант е напуснал полицията.

— И къде работи сега? — попита Рой.

— Не знаем, но разбрахме къде живее — отговори Дейвис и с театрален замах му подаде още една разпечатка.

Рой се вторачи в адреса и попита:

— Сигурни ли сте, че това е нашият човек?

Нела Шайър прелисти купчината листа, които държеше, и извади списък на идентифицираните пръстови отпечатъци на персонала на полицията в Лос Анджелис, а Дейвис показа снимки на отпечатъците, които бяха снели от прозореца на банята.

— Компютърът е сравнил отпечатъците и правилно е стигнал до извода, че те идеално съвпадат. Това е нашият човек. Няма съмнение.

Нела Шайър даде още една разпечатка на Рой и рече:

— Това е последната му снимка от полицейския архив.

Грант поразително приличаше на компютърния портрет, който Мелиса Уиклън бе дала на Рой.

— Последната му снимка, така ли? — попита Рой.

— Последната, която фигурира в архива на полицията в Лос Анджелис — потвърди Нела.

— Правена е дълго след инцидента с кражбата на колата, нали?

— Преди две години и половина. Защо питаш?

— Белегът изглежда зараснал.

— Но той не го е получил по време на онази престрелка — каза Дейвис. — Имал го е много отдавна, още когато се е записал в армията. Белегът е от нараняване в детството.

Рой вдигна глава.

— Какво нараняване?

Дейвис сви ъгловатите си рамене и дългите му ръце се размахаха безпомощно върху бялата лабораторна престилка.

— Не знаем. В досиетата няма информация по този въпрос. Само го споменават като най-отличителната му черта за разпознаване. „Цикатриксиален белег от дясното ухо до брадичката, резултат от нараняване в детството.“ Това е всичко.

— Прилича на Игор — изкикоти се Верц.

— Според мен е секси — възрази Нела Шайър.

— Игор — настоя Верц.

— Кой Игор? — попита Рой.

— Игор от старите филми за доктор Франкенщайн. Ужасният дърт гърбушко с кривия врат.

— Не обичам този вид развлечения. Възхваляват насилието и уродливостта. Това е извратено — каза Рой, вторачи се в снимката и се запита как малкият Грант е понесъл тази сериозна рана, сетне добави: — Горкото хлапе. Какъв живот е имал с такова лице? Какво ли психическо бреме носи?

Верц се намръщи и рече:

— Мислех, че той е лош човек, замесен в тероризъм.

— Дори лошите хора заслужават състрадание — търпеливо обясни Рой. — Този човек е страдал. Това е очевидно. Да, аз трябва да го заловя и да спася обществото от него, но въпреки всичко той заслужава да се отнесат с него със съчувствие и с колкото е възможно повече милост.

Дейвис и Верц с недоумение се вторачиха в Рой, но Нела Шайър каза:

— Ти си добър човек, Рой.

Рой сви рамене.

— Не — настоя тя. — Наистина си добър. Чувствам се по-спокойна, като знам, че в полицията работят хора като теб.