— Това е мое — каза Спенсър.
Роки отново изскимтя. Не от уплаха или от болка, а сякаш искаше да каже: „Погледни колко съм симпатичен и ще осъзнаеш колко много искам онзи хамбургер.“
— Разбираш ли какво означава „мой“?
Роки погледна пакета с пържени картофи на коленете на Спенсър.
— И те са мои.
Кучето гледаше недоверчиво.
— Ето, това е твое — рече Спенсър и посочи неизядените хлебчета.
Роки тъжно погледна сухия хляб, после — сочния хамбургер.
Спенсър отхапа още едно парче, пийна ванилов млечен шейк и погледна часовника си.
— Ще настъпим газта и в девет часа отново ще бъдем на магистралата. До Лас Вегас остават двеста и петдесет километра. Ще стигнем в полунощ, дори ако не караме бързо.
Роки пак прикова поглед в пържените картофи.
Спенсър се смили и пусна четири резенчета върху опаковките от сандвичите.
— Бил ли си в Лас Вегас?
Картофите изчезнаха и Роки с копнеж се вторачи в останалите, които се подаваха от пакета.
— Опасен град. И имам лошото чувство, че нещата ще се влошат за нас, веднага щом пристигнем там.
Спенсър довърши хамбургера, пържените картофи и млечния шейк, без да даде нищо повече на кучето, което го гледаше укорително. Събра отпадъците и ги сложи в найлоново пликче.
— Искам да изясним нещо, приятелю. Онези, които я преследват, са адски силни и могъщи. И опасни. Не се колебаят да стрелят. За тях залогът трябва да е много висок.
Спенсър махна капачето на втория ванилов млечен шейк и Роки с интерес наклони глава на една страна.
— Виждаш ли? Запазих го за теб. Сега не се ли срамуваш от лошите си мисли за мен, когато не ти дадох още пържени картофи?
Спенсър сложи чашата на пода и я задържа, така че кучето да не я обърне.
Роки мълниеносно атакува млечния шейк, трескаво го излочи и след няколко секунди заби муцуната си навътре в чашата, търсейки още от вкусното питие.
— Ако снощи са наблюдавали къщата, може би са ме снимали.
Роки извади глава от чашата и с любопитство се вторачи в господаря си. Муцуната на кучето беше изцапана с млечен шейк.
— Имаш отвратителни навици на хранене.
Роки отново завря муцуна в чашата и фордът се изпълни със звуци на мляскане.
— Ако имат снимка, ще ме намерят. И след като търся Валери, ровейки се в миналото й, може да допусна глупава грешка и да привлека внимание към себе си.
Чашата беше празна и Роки вече не проявяваше интерес към нея. Изплези език и с изумително завъртане облиза остатъците от млечния шейк от муцуната си.
— Които и да са онези, които я преследват, аз съм най-големият глупак на света, ако мисля, че мога да се справя с тях. Знам това. Болезнено го съзнавам. Но въпреки всичко съм тръгнал за Лас Вегас.
Роки се закашля. Утайката от млечния шейк заседна в гърлото му.
Спенсър отвори чашата с водата и му я поднесе.
— Какви ги върша? Защо се въвличам в тази история? Не е справедливо към теб. И това съзнавам.
Роки не искаше повече вода. От муцуната му се стичаха капки.
Спенсър сложи капачето на чашата и я пъхна в торбичката с отпадъци. Взе няколко хартиени салфетки и хвана Роки за каишката.
— Ела тук, мърльо.
Кучето търпеливо изчака да го избършат.
— Ти си най-добрият ми приятел — продължи Спенсър, като го погледна в очите. — Знаеш ли това? Разбира се, че го знаеш. И аз съм най-добрият ти приятел. И ако ме убият… кой ще се грижи за теб?
Кучето го гледаше сериозно, сякаш разбираше, че проблемът е важен.
— Не ми казвай, че можеш сам да се грижиш за себе си. Е, по-добре си, отколкото когато те взех, но още не си напълно самостоятелен. И вероятно никога няма да бъдеш.
Кучето изпръхтя, сякаш да изрази несъгласието си, но и двамата знаеха каква е истината.
— Ако с мен се случи нещо, мисля, че това ще те съсипе. Ще станеш такъв, какъвто беше в приюта. И кой друг ще ти отдели времето и вниманието, от които се нуждаеш, за да се съвземеш отново? Хм? Никой.
Спенсър пусна каишката.
— Ето защо искам да знаеш, че не съм ти толкова добър приятел, колкото би трябвало да бъда. Желанието ми е да получа шанс с онази жена. Искам да разбера дали е достатъчно специална, за да хареса… човек като мен. Готов съм да рискувам живота си, за да разбера това… Но не бива да излагам на риск и твоя живот.
Никога не лъжи куче.
— Не мога да бъда предан приятел, какъвто си ти. В края на краищата аз съм човешко същество. Вгледаш ли се по-надълбоко в който и да е от нас, ще видиш, че е гаден егоист.
Роки замаха с опашка.
— Престани. Искаш да ме накараш да се почувствам още по-зле, така ли?