От многобройните варианти Рой избра „Мястото По Пътя“ в Бърбанк. Там предлагаха безброй методи за „намиране на егото и на окото на вселенската буря“, при това не от някакво неугледно помещение, а „в спокойната атмосфера на нашия дом“. Интересът му бе привлечен и от факта, че всички думи в името са написани с главни букви. Харесаха му и имената на собствениците — Джиневра и Честър, както и факта, че бяха достатъчно досетливи, за да се представят в обявата си.
Той погледна часовника си. Минаваше двайсет и един.
Рой взе телефона и им се обади.
— Аз съм Честър от „Мястото По Пътя“. С какво мога да ви услужа?
Рой се извини, че се обажда толкова късно, тъй като „Мястото По Пътя“ се намираше в дома им. Обясни, че изпада в духовна бездна и колкото е възможно по-скоро трябва да усети твърда земя под краката си. Честър го увери, че двамата с Джиневра изпълняват мисията си по всяко време на денонощието. Рой получи указания как да ги намери и пресметна, че в двайсет и два часа ще бъде пред вратата им.
Пристигна в двайсет и един и петдесет.
Привлекателната двуетажна къща в испански стил имаше покрив от керемиди и вдадени навътре прозорци с капаци. На фона на красивото панорамно осветление пищните палми и папрати хвърляха загадъчни сенки върху бледожълтата гипсова мазилка на стените.
Рой позвъни и забеляза стикер на компания за алармени системи. След миг по домофона се чу гласът на Честър.
— Моля, кой е?
Рой леко се изненада, че такава духовно извисена съпружеска двойка, с такъв талант, са намерили за необходимо да вземат мерки за сигурност. Но такова беше жалкото състояние на света, в който живееха. Дори мистиците бяха набелязани за мишена на престъпниците.
Усмихнат и дружелюбен, Честър покани Рой в „Мястото По Пътя“. Собственикът имаше голям корем, беше на около петдесет години, плешив и с тъмен слънчев загар посред зима. Приличаше на мечок и изглеждаше силен, въпреки туловището си. Беше облечен в сиво-кафяв панталон и риза в същия цвят с навити ръкави, под които се показваха мускулести, космати ръце.
Честър поведе Рой през стаи с под от жълт чам, лакиран до ярък блясък, с индиански рогозки и грубовати мебели, които биха подхождали повече на хижа в планината Сангре ди Кристо, отколкото на дом в Бърбанк. Минаха през хола, където имаше телевизор с огромен екран и влязоха във фоайе и после в овална стая с диаметър четири метра, с бели стени и без други прозорци, освен кръгла капандура в сводестия таван.
В средата имаше кръгла чамова маса. Честър посочи стол. Рой седна. Честър му предложи безалкохолни напитки — „всичко от диетична кока кола до билков чай“, но Рой отказа, защото единствената жажда, която изпитваше, беше духовна.
В средата на масата имаше кошничка, изплетена от палмови листа. Честър я посочи и каза:
— Аз съм само помощник по тези въпроси. Джиневра е духовният адепт. Ръцете й не бива да докосват пари. Но макар да се е извисила над земните грижи, и тя, естествено, трябва да яде.
— Разбира се.
Рой извади триста долара и ги сложи в кошничката. Честър изглеждаше приятно изненадан от дара, но Рой беше на мнение, че човек може да очаква качествено просветление само ако е готов да плати щедро.
Честър взе кошничката и излезе.
На тавана имаше малки прожектори, които обливаха стените в дъги от бяла светлина. Лъчите им постепенно започнаха да избледняват, докато помещението се изпълни със сенки и мрачно кехлибарено сияние, наподобяващо светлината на свещи.
— Здравейте. Аз съм Джиневра. Но, моля ви, не ставайте!
Тя забързано нахлу в стаята. Държеше безгрижно като момиче. Главата й беше вдигната високо, а раменете — изправени. Приближи се до масата и седна на стола срещу Рой.
Джиневра беше на около четирийсет години и изключително красива, въпреки че имаше дълги руси коси, накъдрени на фитили като на Горгона, каквито Рой не харесваше. Зелените й като нефрит очи блестяха от духовна светлина. Чертите на лицето й напомняха на всяка митологична богиня, която Рой бе виждал изобразена в класическото изкуство. Джиневра беше облечена в тесни сини джинси и удобна бяла фланелка. Гъвкавото й тяло се движеше плавно и грациозно и големите й гърди се поклащаха съблазнително. Зърната опъваха белия памучен плат.