До Лас Вегас оставаха осемдесет километра.
По шосето се търкаляха огромни тръни. Идваха отнякъде, минаваха пред фаровете на форда и отново се отправяха в неизвестна посока.
Чистият пустинен въздух не променяше възгледите му за вселената. На небосвода блестяха милиони звезди — красиви, но студени, примамливи, но недостижими. Хвърляха учудващо малко светлина върху алкалните равнини от двете страни на шосето. И въпреки величието си, не разкриваха нищо.
Рой Майро се събуди в хотелската си стая. Часовникът показваше четири и деветнайсет. Беше спал по-малко от пет часа, но се чувстваше бодър, затова запали лампата.
Отметна завивките, седна на ръба на леглото, присви очи, за да свикне със светлината и се усмихна на пластмасовата кутия, която стоеше до часовника. Кутията беше прозрачна и Рой виждаше очертанията на предмета вътре.
Той я взе, сложи я на коленете си и махна капака. Ръката на Джиневра. Рой се почувства благословен, че притежава такава красива вещ.
Но колко жалко, че пленителното й великолепие нямаше да трае дълго. След двайсет и четири часа, ако не и по-скоро, ръката видимо щеше да погрознее и хубостта й щеше да остане само спомен.
Цветът вече се бе променил. За щастие побеляването само подчертаваше изящните кости на дългите, елегантно оформени пръсти.
Рой с нежелание сложи капака на кутията и я остави на нощното шкафче.
После влезе в хола на двустайния хотелски апартамент. Портативният му компютър и клетъчният телефон вече бяха свързани и наредени на масата до големия прозорец.
Рой бързо установи контакт с „Мама“ и поиска резултатите от разследването, което я бе помолил да извърши вечерта, когато той и хората му установиха, че адресът на Спенсър Грант, фигуриращ в отдел „Моторни превозни средства“, е необитаемо нефтено поле.
Тогава беше страшно ядосан.
Но сега беше спокоен. Хладнокръвен. Владееше се.
Рой прочете доклада на „Мама“ и веднага разбра, че издирването на адреса на Спенсър Грант не е било лесно.
Докато бе служил в калифорнийските специални сили, отдел „Компютърни престъпления“, Спенсър бе научил много за националната информационна мрежа и за уязвимостта на хилядите компютърни системи, от които се състоеше. Явно се бе сдобил с наръчници с кодове и технически процедури и бе проникнал в компютърните системи на различните телефонни компании, кредитни агенции и правителствени служби. И сетне бе успял да вкара информацията в персоналния си компютър.
Спенсър бе напуснал полицията и бе заличил от публичните архиви всички данни за местонахождението си. Името му фигурираше само във файловете на военните, на отдел „Моторни превозни средства“, Социалната служба и полицията и всеки път посоченият адрес беше един от двата, които вече се бяха оказали фалшиви. Файлът на Националната данъчна служба съдържаше други мъже с неговото име, но никой не беше на неговите години, нямаше неговия социален номер, не живееше в Калифорния и не беше плащал данъци като служител на полицията в Лос Анджелис. Грант бе изчезнал и от файловете на данъчните власти в щата Калифорния.
Ако не друго, Спенсър явно не плащаше данъци. Рой мразеше неизправните платци. Те олицетворяваха социалната безотговорност.
Според „Мама“ в момента никоя компания за услуги не изпращаше сметки на Спенсър Грант. Въпреки това, където и да живееше, той се нуждаеше от електричество, вода, телефон, прибиране на боклука и вероятно от газ. Дори да бе заличил името си от списъците със сметките, за да не плаща, Спенсър Грант не можеше да изчезне от архивите им за услуги, без да го изключат от снабдяване. Но името му не фигурираше никъде.
„Мама“ изказа две предположения. Първо, Грант добросъвестно плаща всичко, но преправя файловете на компаниите и прехвърля сметките на фалшиво име, което си бе измислил. Единствената цел на тези действия беше да изчезне от публичните архиви и да не може да бъде открит, ако някоя правителствена или полицейска агенция пожелае да разговаря с него. Второ, Спенсър Грант е мошеник, заличава името си от файловете за сметките и не плаща нищо, докато ползва услугите под фалшиво име. И в двата случая той и адресът му бяха някъде във файловете на компаниите, под име, обозначаващо тайната му самоличност и можеше да бъде намерен, ако откриеха псевдонима му.
Рой се върна в спалнята, за да вземе кафявия плик, съдържащ компютърния портрет на Спенсър Грант. Този човек беше необикновено хитър противник. Рой искаше да гледа лицето му, докато чете информацията за него.