Той отново седна пред компютъра и започна да чете доклада.
„Мама“ не бе успяла да намери сметка на името Спенсър Грант в никоя банка, спестовна каса или кредитна институция. Грант или плащаше всичко в брой, или имаше сметки на друго име. Вероятно второто. В действията му се долавяше непогрешима параноя и явно не искаше да повери средствата си на никоя банка и при никакви обстоятелства.
Рой погледна компютърния портрет. Очите на Грант наистина изглеждаха странни. Трескави. В това нямаше съмнение. В очите му блестеше безумие.
Тъй като Грант можеше да е основал фирма, чрез която да плаща сметките и данъците си, „Мама“ бе претърсила и файловете на калифорнийския клон на Министерството на финансите, но и там нямаше нищо.
Във всяка банкова сметка трябваше да фигурира определен социалноосигурителен номер, затова „Мама“ бе потърсила спестовна или чекова сметка с номера на Грант, независимо от името, на което се депозираха парите. Безрезултатно.
Спенсър може би притежаваше къщата, в която живееше, затова „Мама“ бе проверила файловете за данък сгради, но отново не бе открила нищо. Ако имаше къща, Грант сигурно я бе записал на фалшиво име.
Ако беше учил в университет или лежал в болница, Грант може би не си спомняше, че е написал адреса си във формуляра за постъпване и не го бе заличил. Повечето учебни заведения и медицински институции се подчиняваха на федералните закони и архивите им бяха достъпни за безброй правителствени агенции. Като се имаше предвид броят на тези институции, дори в ограничен географски район, „Мама“ се нуждаеше от търпението на светец или на машина, каквато всъщност беше. Но въпреки всичките си усилия, компютърът не бе открил нищо.
Рой погледна портрета на Спенсър Грант. Започваше да мисли, че човекът е не само душевно разстроен, но нещо по-лошо — активен злосторник. А всеки, обсебен от подобна мания за анонимност, беше враг на народа.
Вцепенен, Рой отново насочи вниманието си към компютъра.
Когато предприемеше такова мащабно издирване, което на даден етап се оказваше безрезултатно, „Мама“ не се отказваше. Компютърът беше програмиран да използва резервните си логични вериги, за да рови в огромното хранилище от списъци за поръчки по пощата, натрупвани от агенцията, и да търси име, което не можеше да бъде намерено другаде. Списъците се попълваха от литературни и музикални клубове, списания, издателства, големи политически партии, каталози на компании, които продаваха по пощата всичко от еротично бельо до електронни джунджурии, групи по интереси като колекционери на стари автомобили и филателисти, и от безброй други източници.
И там „Мама“ намери някой си Спенсър Грант, различен от другите в архивите на отдел „Моторни превозни средства“.
Заинтригуван, Рой се наведе напред.
Преди около две години този Спенсър Грант бе купил кучешка играчка от каталог за поръчки по пощата, предназначен за собственици на домашни любимци. Кокал от необработена кожа. Адресът в списъка беше в Калифорния. Малибу.
„Мама“ се бе върнала във файловете на компаниите за услуги и бе научила, че на онзи адрес има снабдяване.
Сметките за електричество бяха на името Стюарт Пек.
Водата и събирането на боклука — на господин Хенри Холдън.
Газта — на Джеймс Гейбъл.
Телефонната компания предоставяше услуги на някой си Джон Хъмфри. Имаше и клетъчен телефон на името на Уилям Кларк на същия адрес.
Цифровият телефон беше на Уейн Грегъри.
Данък сгради се плащаше от Робърт Трейси.
„Мама“ бе намерила мъжа с белега.
Въпреки усилията му да се скрие зад изкусно изтъкан параван от разнообразни самоличности, макар че грижливо се бе постарал да заличи миналото си и да направи съществуването си трудно за доказване, досущ онова на чудовището от Лох Нес и почти бе успял да стане неуловим като призрак, Спенсър Грант се бе издал с един кокал от необработена кожа. Кучешка играчка. Грант изглеждаше свръхестествено интелигентен, но обикновеното човешко желание да достави радост на любимото си животно го бе провалило.
9.
Рой Майро наблюдаваше, скрит в сините сенки на евкалиптовата горичка и се наслаждаваше на лечебния, но приятен мирис на богатите на растителни мазнини листа.
Набързо събраният екип на специалните сили атакува бунгалото час преди зазоряване. Каньонът беше тих. Само листата на дърветата леко шумоляха, разлюлявани от крайбрежния бриз. Тишината беше нарушена от звук на счупване на стъкло, приглушено тупване на гранати с нервнопаралитичен газ и разбиването на предната и задната врата.