Оби-Уан се размърда в съня си. Куай-Гон се обърна да погледне момчето, но то продължи да спи. Куай-Гон го остави. Днешният ден щеше да бележи началото на техните две отделни мисии на Бендомиър. Въпреки че задачата на Оби-Уан не беше опасна, това щеше да е изпит за момчето. Всички мисии изпитваха уменията на джедая, дори и онези, които изглеждаха лесни. Куай-Гон беше разбрал това много отдавна.
Неотдавна той и момчето бяха преживели опасно и неочаквано пътуване. Сражаваха се рамо до рамо и бяха се изправили пред лицето на смъртта. И все пак той не можеше да се почувства близък с Оби-Уан. Все още една част от него се надяваше, че Йода ще повика момчето обратно в Храма за нова задача.
Куай-Гон се опита да бъде откровен. Той не позволяваше на Оби-Уан да се приближи до сърцето му. Момчето наистина го бе впечатлило по време на пътуването дотук. Оби-Уан се беше научил да сдържа приказките и темперамента си в ситуации, в които Куай-Гон не се съмняваше, че Оби-Уан ще изгуби контрола над себе си.
Но освен това, Куай-Гон знаеше, че Оби-Уан все още е сляпо ръководен от амбиция и гняв. Това бяха двете качества, довели до ужасното деяние на Занатос. Куай-Гон не желаеше отново да попада в подобно положение. Известно му беше колко коварно е да се осланя на ученик.
Затова щеше да държи на дистанция младия Кеноби. Скоро Оби-Уан щеше да замине, за да наблюдава работата на Селскостопанския корпус на планетата. Благодарение на минното дело, Бендомиър беше лишен от много природни ресурси. Огромните мини заемаха хиляди квадратни километри. Когато се изчерпваха, те се затваряха, а районът оставаше опустошен. Земята не ставаше за фермерство. Храната се доставяше с кораби от други планети.
Това беше рисковано положение и местното правителство се опитваше да го промени. То имаше за планове да възстанови и да си върне земите и обширния океан. Селскостопанските части помагаха в това начинание, като засаждаха площи и ги затваряха под куполи, за да формират облагородявани зони, както ги нарича правителството. Оби-Уан щеше да бъде изпратен в една такава зона, за да помага.
Мисията на Куай-Гон беше по-неясно очертана. Съветът на джедаите му бе наредил а действа като пазител на мира по молба на местното правителство. Куай-Гон все още нямаше представа за подробностите. Повечето жители на Бендомиър идваха от другаде, за да работят в мините. Те работеха и спестяваха каквото можеха, за да напуснат планетата възможно най-скоро. Ето защо правителството имаше толкова проблеми при въвеждането на промените. Всички до един, дори местните жители, искаха да напуснат планетата. Никой не се интересуваше какво става с Бендомиър.
Но напоследък това положение започна да се променя. Миърянците направиха сдружение с имигрантите арконянци. Двете групи бяха създали кооперативна мина. Всички печалби се поделяха поравно.
Някои миньори вече се бяха присъединили към нея, напускайки основните мини, притежавани от корпорация „Офуърлд“. Куай-Гон имаше предчувствието, че това е причината да бъде повикан от бендомиърското правителство. „Офуърлд“ не гледаше с добро око на онези, които стъпваха на тяхна територия.
Пейзажът отвън се просветли. Снопове лъчи от тъмнооранжевото слънце облизваха високите минни кули подобно на огнени езици. Борейки се с кошмара, Куай-Гон наблюдаваше как Бендор се връща към живот. Светнаха лампи в жилищата по тесните улички. Работници се запътиха към мините. Нощната смяна се тътреше уморено към домовете си. Мислите на Куай-Гон се върнаха към изненадващото съобщение от Занатос: „С нетърпение очаквах този ден“.
На бележката имаше малка рисунка, представляваща незавършен кръг, която се намираше до името на Занатос. В кръга имаше празнина там, където краищата трябваше да се срещнат.
Това беше напомняне за Куай-Гон. Подигравка. Занатос имаше белег със същата форма на бузата си. Куай-Гон отново се замисли върху бележката, претегляйки всички възможни идеи, които му идваха на ум. Възможно беше да влезе в капан. А може би Занатос си играе игра с него. Можеше в момента да е на галактики оттук, злорадствайки при мисълта, че бившият му учител потръпва от страх при прочитане на името му.
Точно така би постъпил Занатос. Би се опитал да обърка Куай-Гон, да го забави, да го накара погрешно да изтълкува положението. Само защото Куай-Гон предполагаше, че Занатос е замесен. Занатос беше умен и често използваше хитростта си, за да организира жестоки игри.
Изведнъж Куай-Гон пожела целта на бележката да е само някаква игра. Детска подигравка.
Не искаше отново да се изправя лице в лице със Занатос.
Глава 3
Оби-Уан се разбуди, но не помръдна. С едва повдигнати клепачи, той хвърли един поглед към Куай-Гон. Джедаят стоеше до прозореца. Беше с гръб към Оби-Уан, но момчето позна по напрежението в мускулестата осанка, че Куай-Гон отново е умислен.