Тримата пазачи размениха уплашени погледи. После хвърлиха предавателите си и се спуснаха към вратата.
— Хубаво е, когато става лесно — отбеляза Куай-Гон.
Той се наведе и вдигна трите предавателя. После отиде на ръба на кея и хвърли два в морето. След това натисна един бутон на третия.
— Гера е свободен — каза той. — Сега да видим дали не можем да свалим тази яка.
Куай-Гон постави големите си ръце на яката, търсейки някаква закопчалка. Не можеше да счупи, нито да извие метала. Нагласи светлинния си меч на ниска мощност и се опита да разреже яката, но не успя.
— Нужна е по-висока мощност, но може да те нараня — каза той.
— Или да ме обезглавите — отбеляза Оби-Уан развеселено.
Куай-Гон се усмихна.
— Ще намерим начин да я махнем в Бендор — той подхвърли предавателя към Оби-Уан. — Пази го, докато не я свалим.
Оби-Уан напъха предавателя във вътрешния джоб на туниката си.
— Сега какво?
В сините очи на Куай-Гон се разгоря огън.
— Занатос — произнесе името като проклятие. — Трябва да се върнем в Бендор.
Куай-Гон се качи на мястото на водача на един наземен спидер на „Офуърлд“. Запали машината, а Оби-Уан скочи вътре. С ръмжащ звук наземният спидер се насочи към града в далечината.
Сивото небе се беше надвесило. Минните кули в далечината приличаха на следи от паяк, уголемявайки се, докато двамата летяха към Бендор. Когато стигнаха покрайнините, Оби-Уан забеляза точка на хоризонта.
— Някой идва насам — отбеляза той.
Куай-Гон кимна. Беше го видял. Оби-Уан почувства нещо черно в Силата. Хвърли поглед към Куай-Гон.
— И аз го усетих — промърмори Куай-Гон.
Само след минути летящият мотоциклет беше при тях. Нямаше нужда да се взират в черната пелерина, за да разберат кой е зад кормилото.
— Дръж се — каза Куай-Гон. — Не мисля, че Занатос е в настроение за разговор.
— Той има лазерна гаубица! — извика Оби-Уан.
Един изстрел от гаубицата се размина с тях на сантиметри, избухвайки в облак от пръст и чакъл.
— Забелязвам — каза Куай-Гон.
Той рязко завъртя спидера надясно, избягвайки още един изстрел, който профуча покрай тях.
Светлинните мечове бяха безполезни. Не разполагаха с бластери, налагаше се да разчитат на уменията на Куай-Гон. Дори докато водеше машината, той събра Силата около себе си, използвайки я, за да предугади изстрелите.
Късове земя се блъскаха в лицата им, докато Куай-Гон завиваше, маневрираше, спираше на място, за да избегне смъртоносните лазерни изстрели. Със своя скоростен мотоциклет Занатос беше по-маневрен и той използва това, за да ги заобиколи внезапно и да открие огън отляво. Изстрелът за малко не изхвърли Оби-Уан от машината.
— Дръж се! — извика Куай-Гон.
Той насочи спидера напред, възможно най-ниско над земята. С крак удари по пръстта отдолу, която избухна в плътен облак, заслепявайки Занатос.
Това им спечели ценни секунди, но само толкова. Куай-Гон разпозна минните кули отпред. Това беше Мината на родната планета. Там имаше приятели, оръжие. Клат’Ха беше добър воин. Веднъж вече му бе спасила живота.
Той влетя в двора, но там нямаше никого. Всички бяха в мината, работеха по възстановяването й. Нямаше време да повика ВиърТа или Клат’Ха. Чуха как Занатос се появи на площадката зад тях.
Куай-Гон скочи от наземния спидер, нареждайки на Оби-Уан да направи същото.
Занатос се насочи към Куай-Гон и Оби-Уан с най-висока скорост. Куай-Гон извади светлинния си меч и нанесе на Занатос страничен удар, докато преминаваше покрай него. Но сблъсъкът завъртя Куай-Гон и той усети силна болка в рамото. Не можеше да се бие със Занатос, докато не слезеше от мотоциклета.
Занатос се обърна и се засили обратно срещу тях. Нямаха друг избор, освен да се хвърлят към главния вход. В този миг Куай-Гон осъзна нещо смразяващо. Правеха точно това, което Занатос беше планирал. Те играеха неговата игра.
Куай-Гон изтегли Оби-Уан в тунела, който се разклоняваше на няколко галерии, и се опита да си спомни по коя ВиърТа го беше завела до асансьора. Той остави Силата да го води, да го завладее. Изтича по левия тунел, докато Оби-Уан го следваше по петите. Асансьорът се намираше в дъното на тунела. Те скочиха вътре и Куай-Гон натисна бутона за най-дълбокото ниво — Пласт 6.
Светлините се включиха, когато излязоха от кабината. Куай-Гон се обърна наляво.
— Какво ще правим? — шепнешком го попита Оби-Уан.
— Има още един асансьор — обясни Куай-Гон. — Вече трябва да са го оправили. Занатос не би трябвало да знае това. Ще можем да му излезем от другата страна, дори да се измъкнем от мината. По-добре да не водим схватката тук.