Оби-Уан кимна. Винаги беше по-добре да се биеш на място, където опонентът ти не може да те притисне в някой ъгъл.
Но това не беше единствената причина за желанието на Куай-Гон да избяга от мината. Трябваше да измислят план. Безимен ужас притискаше Куай-Гон, казвайки му, че там има някой, когото не иска да вижда.
Навлязоха по-навътре в тунела. Куай-Гон се намръщи, докато продължаваше напред.
— ВиърТа каза, че тунелът е напълно блокиран. Защо…
Изведнъж една се отдели от стената на тунела. Занатос стоеше пред него.
— Ужасно много грешки правиш, Куай-Гон — каза той. — Чудо е, че още дишаш. Първо, изключи предавателя и така узнах точно къде се намирате. После влезе в мината, което беше точно това, което исках да направиш. И накрая предположи, че не знам за северния асансьор.
Зад гърба си Куай-Гон чу напева на светлинния меч на Оби-Уан.
— Кой от вас да убия първо? — измърмори Занатос. — Теб или непохватното ти момче?
Оби-Уан скочи в една камионетка, която се движеше към Занатос. В последния момент момчето скочи от нея. Прелетя над главата на Занатос, нанасяйки удар надолу със светлинния си меч.
Куай-Гон чу как изцвърча плътта на ръката на Занатос. Виейки, Занатос за малко да изпусне меча си, но го грабна с другата ръка.
Оби-Уан се приземи зад Занатос.
— Не ме наричай непохватен — каза му той.
Завъртайки се с такава светкавична бързина, че Куай-Гон едва го видя, Занатос се хвърли срещу Оби-Уан. Момчето отскочи назад, не спирайки да върти светлинния си меч. Атаката на Занатос мина на милиметри от него. Куай-Гон вече нападаше, но Занатос се обърна, за да парира удара му. Светлинните мечове се кръстосаха, хвърляйки искри. В тунела започна да се стеле дим.
Занатос се оттегли, прескачайки Оби-Уан, и двамата джедаи тръгнаха след него навътре в тунела. Докато тичаха, подът под краката им внезапно стана много стръмен. Куай-Гон разбра, че слизат на по-ниско ниво.
Завивайки на едно разклонение, те едва имаха време да мернат как Занатос изчезна в един по-малък коридор, водещ към шахтата. Затичаха се напред. Напречният тунел беше тесен и тъмен. Осветлението светеше по-слабо. Земята стръмно се спускаше надолу. Занатос беше изчезнал.
— Чакайте, Куай-Гон — запъхтяно каза Оби-Уан. — Сигурен ли сте, че трябва да го последваме?
— Защо не? — нетърпеливо попита Куай-Гон. Светлинният му меч пулсираше в ръката му.
— Защото така иска той — простичко рече Оби-Уан.
— Вече е твърде късно — каза Куай-Гон. — Да, вярно е, че той избра бойното поле. Но ние можем да го победим.
Куай-Гон се обърна и се затича надолу по тунела след Занатос. Оби-Уан го последва. Щеше да остане с Куай-Гон до последния си дъх.
Стигнаха доста дълбоко в кората на планетата, бяха близо до ядрото й, горещината едва се понасяше. Куай-Гон забеляза слаб надпис, който светеше отпред — Пласт 5.
ВиърТа го беше излъгала. Или не знаеше за съществуването на този тунел.
Галерията ставаше по-широка. Осветлението тук бе по-силно. Веднага щом излязоха от тесния тунел, прикритата врата се плъзна и затвори прохода зад гърба им.
Бяха попаднали в капан.
Куай-Гон и Оби-Уан бавно се въртяха с готови за схватка светлинни мечове. Нямаше и следа от Занатос.
Осветлението изгасна.
Подигравателен глас се чу от бездната.
— Надявам се, че двамата имате време за малко упражнения.
Изведнъж в тъмнината се появи червеното сияние на светлинен меч.
Куай-Гон не изчака Занатос да нападне. Той се придвижи през тъмнината към сиянието. Не виждаше нищо, но остави на Силата да го води. Усещаше противника си, чувстваше черните трептения на неговото зло. Той удари.
— Не уцели — каза Занатос. — Винаги бях най-добрият на сляп дуел. Не помниш ли?
Оби-Уан се премести надясно, надявайки се, че с Куай-Гон ще могат да притиснат Занатос в класически клещовиден ход. Но изведнъж светлинният меч тръгна към него. Навреме успя да отскочи. От близката стена се разнесе мирис на светкавица.
Схватката бе трудна, бяха водени само от инстинкта и Силата. Занатос бе хитър и силен противник. Той атакуваше и се изтегляше в напрегнат ритъм, по-бързо от всички фехтувачи, които Оби-Уан беше виждал. Грацията и силата на Куай-Гон бяха изумителни, докато не преставаше да връхлита с меча си срещу Занатос, предпазвайки себе си и Оби-Уан от ударите. Оби-Уан клекна с надеждата да покоси краката на Занатос. Но Занатос отстъпи и прелетя над него. Оби-Уан усети раздвижването на въздуха от този ход.
Оби-Уан се опитваше да погаси собствения си гняв и да използва светлата страна на Силата. Съзнанието му бе препълнено с гняв. Трябваше да го прочисти. Това беше единствената им надежда. Той призова живата Сила да го води.