— Губернаторе, моля да ме извинете, че закъснях. Транспортьорът ми попадна в йонна буря. Исках да пристигна навреме. Аз съм Занатос, представителят на „Офуърлд“.
СонТаг го поздрави с длани нагоре.
— Забелязвам, че вече познавате Куай-Гон.
— Да, имам това щастие. Но не съм го виждал от много години — Занатос се обърна към Куай-Гон и се поклони.
Нямаше подигравка в поклон, отбеляза Куай-Гон. И все пак той не вярваше, че е искрен.
— Получих бележката при пристигането си — каза той с неутрален тон.
— Да, чух, че са ви пратили от Корускант — отговори Занатос. — Тъй като съвсем наскоро ме назначиха за представител на „Офуърлд“, бях сигурен, че ще се срещнем. Нищо друго не ми носи такава радост.
Куай-Гон изгледа младия мъж. Имаше искреност във всяка негова дума. Какво ставаше?
— Виждам, че не ми вярвате — каза Занатос. Очите му с цвят на среднощно синьо изпратиха напрегнат поглед към Куай-Гон. — Чувството ви за предпазливост не е умряло. Но без съмнение и други ученици са напуснали пътеката на джедаите заради вашето недоверие.
— Всеки ученик е свободен да си тръгне, когато пожелае — равно изрече Куай-Гон. — Ако напуснат с чест, няма недоверие.
— И аз ви напуснах. Беше най-добре за мен и за джедаите — тихо каза Занатос. — Не успях да водя този живот. Въпреки всичко няма място за съжаление. Не бях предопределен да бъда джедай.
Изведнъж той се усмихна ведро на СонТаг, Клат’Ха и ВиърТа.
— Високо ценя джедайското си обучение, но то не ме подготви за шока от завръщането ми към нормалния живот. Трябва да призная, че се лутах няколко години. Тогава за последен път Куай-Гон ме видя.
„Лутал ли се е?“ — зачуди се Куай-Гон. Така ли Занатос възприема онова време?
— Но аз се промених. „Офуърлд“ ми предостави тази възможност.
Занатос се наведе напред с вперен във ВиърТа поглед.
— Точно затова ви се възхищавам, ВиърТа. „Офуърлд“ ме изпраща да ви кажа, че компанията няма да се меси във вашия проект. Един по-богат, по-сигурен начин Бендомиър ще е добре и за нас — Занатос докосна гърдите си. — Възхищавам се на водачеството ви, защото и аз обичам родната си планета. Телос винаги е в сърцето ми.
Той се обърна към СонТаг.
— Ако „Офуърлд“ дари десет процента от печалбите си за възстановяването на Бендомиър, това ще ви убеди ли в нашата искреност?
СонТаг изглеждаше смутена. Куай-Гон знаеше, че дори само десет процента от печалбите на „Офуърлд“ представляваха огромна сума. „Офуърлд“ никога не бе отделяла от печалбите си за благотворителни цели.
Предложението беше трик. Куай-Гон не му вярваше. Но виждаше, че Занатос беше заблудил СонТаг и ВиърТа. Само Клат’Ха все още гледаше недоверчиво. Но пък тя имаше по-голямо основание да се съмнява в „Офуърлд“. Съвсем наскоро имаше вземане-даване с тях.
Изглежда, Занатос засече недоверието на Клат’Ха. Той завъртя пронизващия си син поглед към нея.
— Когато приех поста в „Офуърлд“, се договорих, че политиката в известни насоки ще се промени. Аз не желая да се плячкосват планети и да се заразяват, след като получим всичко, което искаме. Действията ни на Бендомиър ще бъдат първата демонстрация на новата ни политика.
СонТаг кимна.
— Мъдро решение. Планетата Бендомиър ще е признателна за помощта ви…
Изведнъж мощна експлозия разтърси стаята. ВиърТа падна на пода. Преди другите да успеят да реагират, Куай-Гон беше на крака със светлинен меч в ръка.
Куай-Гон усети, че експлозията е станала извън двореца. Той се обърна към прозореца. ВиърТа се изправи и го последва.
Първоначално един голям черен облак напълно замъгляваше града отдолу. След това вятърът го понесе и прочисти панорамата.
Дим се издигаше от една мина. Куай-Гон забеляза развалините на по-голяма сграда. Минна кула се бе срутила, а друга се бе наклонила опасно. Докато гледаха, тя бавно се пречупи и падна, разрушавайки разнебитената битова сграда на миньорите. Куай-Гон забеляза едва кретащи фигури, които се отдалечаваха от бедствието. Знаеше, че отдолу има затрупани хора.
Сирените се включиха с пронизващ и виещ звук. До него ВиърТа се заклати и се хвана за перваза, за да се задържи права.
— Това е Мината на родната планета — прошепна тя.
Глава 5
— Не започнах аз — казваше Занатос, когато се случеше да се сбие с друг ученик. Сините му очи излъчваха искреност и съжаление.
Досущ като баща Куай-Гон винаги се опитваше да му повярва.