Гледката го изпълни с безсилен гняв. Той беше убил дузина пустинници, откакто беше поел командването на хищниците, както и почти също толкова от своите хора, но видът на разрушеното село го порази. Цялата тази акция всъщност беше безсмислена и излишна.
С бесен ритник върху спирачката той спя машината в средата на селото, опря я на стойката и скочи от седалката. Неколцина от мъжете — тези, които не бяха заети с това да обират мъртвите — колебливо се приближиха и едва сега Скудър разбра, че групата на Кинк е устроила това клане.
Той безмълвно изблъска един от мъжете от пътя си, тръгна с огромни крачки към Кинк и грубо го сграбчи за рамото. Кинк гневно изсумтя; лицето му се изкриви от гримаса и той сви ръка в юмрук. После позна Скудър и отново отпусна ръка. Скудър почти съжаляваше, че Кинк не посегна. Така щеше да може да му изнесе лекцията, която отдавна си беше заслужил.
— Какво е станало тук? — попита той с повелителен тон. — Ти ли издаде тази безумна заповед?
Кинк го гледаше стъписано. Явно изобщо не разбираше какво има предвид Скудър.
— По дяволите, искам да знам какво се е случило тук! — изрева Скудър. — Те ли ви нападнаха или какво?
— Да са ни нападнали? — Кинк преглътна нервно. — Аз… аз не разбирам. Нали ти сам каза…
— Казах, че трябва да търсите момичето — прекъсна го Скудър, владеейки се с усилие. — Казах, че трябва малко да притиснете пустинниците, да, но не съм казвал, че трябва да избивате всички!
Раул докосна ръката му.
— Остави го — успокоително каза той. — Станалото — станало. — Той се усмихна, направи знак на Кинк да изчезва и дръпна Скудър малко встрани. — Аз те разбирам — каза той много тихо, за да не го чуе никой от останалите, — но и ти трябва да ги разбереш. Жената, която помогна на момичето да избяга, е от пустинниците. И тя е убила Ден. Момчетата искат да си отмъстят.
— Това тук не е отмъщение — възмутено каза Скудър. — По дяволите, нямам нищо против малко да се постреснат пустинниците, но това е… обявяване на война.
Раул не отговори. Внезапно Скудър осъзна, че по принцип Раул има право; поне от своята гледна точка. Той ядосано се отскубна, обърна се и побягна няколко крачки, а после се спря.
Чувстваше се безпомощен. Безпомощен и бесен, и съвсем сам. Вътре в себе си кипеше от яд не само към Кинк, който беше идиот и вероятно не знаеше нищо по-добро, но и към себе си, към тази Леърд и преди всичко към Даниел, който със своето телефонно обаждане преди четири дни го беше забъркал в цялата тази каша. Мина доста време, преди да се овладее дотолкова, че да може да се върне при Раул. Заместникът му го гледаше съсредоточено и с нескрита загриженост.
— Наред ли е всичко? — попита той.
Скудър кимна, макар че сам добре знаеше, че нищо не е наред, но нямаше защо да обяснява това надълго и нашироко на Раул.
Бяха нападнали още предишната вечер, Раул и той начело на внушителна колона от почти сто машини. Беше взел близо половината от хората си — напълно абсурдно, като се има предвид, че търсеха една единствена жена! Но твърде много зависеше от това, дали ще я намерят.
Обаче досега от нея нямаше и следа. Едва стигнали до равнината, те се бяха разделили и самият Скудър, заедно с Раул, беше подплашил четири или пет пустиннически семейства. Само че никой не беше виждал непознатата жена, която търсеха, а Скудър беше почти сигурен, че са му казали истината. Раул и той не бяха действали прекалено благовъзпитано при разследването си.
— Поне научихте ли нещо? — попита той все още ядосано, но външно вече успокоен.
Раул поклати глава.
— Не. Никой не е виждал непознатата, нито пък е чувал нещо. Трябва да продължим да търсим.
— По дяволите, не можем да убием всички пустинници в околността — каза Скудър. — Тя трябва да е някъде тук.
— Може и да е избягала обратно в планините — каза Раул.
Скудър помисли за момент, после поклати глава.
— Не — уверено каза той. — Не е толкова глупава. Трябва да знае, че там няма никакви шансове. Тя трябва да е някъде тук.
За момент той погледна замислено Раул, после решително обърна глава на изток към планините.
— Избери няколко момчета, на които може да се разчита — каза той. — Ще се върнем назад. Може би ще открием следа.