Тежки, черни облаци пушек се издигаха на хоризонта; без далекогледа тя едва ли би могла да ги забележи. Стори й се, че някъде в далечината вижда пламъци — точно там, където се намираше фермата на бащата.
Ругаейки, Черити скочи, припряно слезе от скалата и отново се метна на мотоциклета. Без да се поколебае дори за секунда, тя запали „Харли“-то, потегли и веднага след това с рязко движение отново го спря. Пропиля почти цяла минута в опити да развърже възела, с който Боб бе завързал лазерната й пушка, докато най-накрая извади ножа си, за да среже на бърза ръка въжетата. Бързо метна оръжието на гърба си, качи се отново на мотоциклета и се отправи нататък с бясна скорост. Черните облаци пушек, които скоро вече виждаше с просто око, й показваха пътя. Това, което виждаше, надминаваше и най-лошите й очаквания. Огънят беше обхванал не само основната сграда — цялата ферма гореше като огромна клада.
Потиснатостта на Черити прерасна в смесица от ужас и гняв, когато тя откри четирите тежки мотоциклета, спрени пред горящата къща. Хищници. Бяха се върнали. По някакъв начин бяха успели да открият следите й в този пущинак. Вероятно бяха избили всички. Заради нея!
Без да се съобразява с нищо, тя даде газ и полетя към фермата. Видя две-три фигури в черни кожени облекла, които се издигаха като ужасни демони пред пламтящия огън. Видя също как двама от тях изненадано се обърнаха, когато чуха шума от нейния „Харли“. Единият вдигна ръка в знак, че трябва да намали скоростта. Изглежда, я бяха помислили за хищник.
При удара Черити изхвръкна от седалката, но тя беше очаквала това и ето, че съвсем неочаквано нейните реакции отново се появиха, толкова бързи и прецизни, както обикновено. Тя падна, сви се на кълбо и стовари двата си крака в тялото на втория хищник. Мъжът се строполи неподвижно на земята.
Докато Черити още замаяно се изправяше, към нея се спусна третият хищник.
Тя не му даде никакъв шанс. Светкавично свали лазера от рамото си, прицели се в него и натисна спусъка. Тънък като конец рубинено-червен светлинен лъч, почти незабележим на ярката светлина на пожара, прободе крака на хищника и го събори на земята. Оръжието не беше настроено на смъртоносна мощност, но шокът щеше да зашемети мъжа за часове. Въпреки това, тя изтича две-три крачки към него и грубо го удари с цевта на пушката, преди да се осмели да се обърне и да се огледа за последния хищник.
— Браво — каза един глас зад нея. — Чиста работа.
Черити сепнато се обърна и вдигна оръжието. Но не натисна спусъка. Зад нея, отдалечен на малко повече от двайсет метра, пред горящата плевня, стоеше четвъртият хищник и макар че на фона на пламъците от пожара тя почти не можеше да го огледа, видът му я накара да потрепери.
Беше много висок и мускулест. Лицето му беше скрито под тъмен шлем, но Черити имаше чувството, че усеща погледа му през затъмнения наличник. Неочаквано тя осъзна, че стои пред главатаря на хищниците.
— Ще ме застреляш ли с това нещо, ако мръдна? — попита хищникът. Гласът му звучеше почти подигравателно. — Тук е горещо. Бих искал да направя няколко крачки встрани.
Черити не отвърна, но направи съответно движение с лазера и хищникът се отдалечи на три-четири крачки от огъня. Сега тя забеляза, че в дясната си ръка той държи брадвичка с къса дръжка. Страшно оръжие, но не такова, което да пръсне главата й.
— Ти трябва да си Леърд — каза хищникът, след като отново се спря.
Черити беше смаяна.
— Знаеш името ми?
— Както виждаш. — Тих, подигравателен смях отекна изпод шлема. — Щеше да си спестиш куп неприятности, ако веднага беше дошла при мен — продължи той.
— Какво… какво искаш от мен? — объркано попита Черити. — Откъде знаеш името ми и кой… — Тя се запъна, огледа се несигурно наоколо и направи повелителен жест с пушката. — Свали шлема — каза тя. Фактът, че не може да вижда лицето на човека отсреща, докато говори с него, я изнервяше.
Хищникът мълчаливо се подчини, но въпреки това използва само едната си ръка. Продължаваше да стиска брадвичката в дясната ръка, докато небрежно хвърляше шлема в пясъка пред себе си.
— Доволна ли си? — насмешливо попита хищникът.
Черити не знаеше дали е доволна от това, което виждаше — във всеки случай беше изненадана. Хищникът беше доста млад, може би в началото на трийсетте. Лицето му в никакъв случай не изглеждаше несимпатично, макар че беше много сурово. Стори й се чуждо и същевременно странно близко. Косата му блестеше в най-наситеното черно, което Черити беше виждала някога.