— Аз съм Скудър — неочаквано каза хищникът по такъв начин, сякаш очакваше това име да говори нещо на Черити. — А ти трябва да си Леърд. Защо очисти хората ми?
Вместо да отговори, Черити посочи към горящата ферма.
— Защо избихте хората тук?
— Да сме ги избили? — Скудър се усмихна безстрастно. — Не сме убили никого — каза той. — Те не бяха… особено сговорчиви, така че се наложи малко да ги постоплим. Но са още живи. И ако ти си благоразумна, такива ще си останат.
Мислите на Черити почти се преобърнаха. Тя не вярваше на нито една негова дума, но все пак беше възможно той да казва истината — което означаваше, че тя осъжда на смърт бащата и семейството му, ако допуснеше дори най-малка грешка. Но ако дори половината от това, което Нет и другите й бяха разказвали за хищниците, се изпълнеше, те така или иначе щяха да умрат.
— Какво искаш от мен? — попита тя.
— Аз? — Скудър усмихнато поклати глава. — Нищо. Някой иска да говори с теб. Аз имам само задачата да те заведа при него. Жива.
— Някой? Кой?
Скудър мълчеше и се усмихваше и това беше усмивката, която дразнеше Черити. Този Скудър беше или напълно откачен, или се чувстваше абсолютно сигурен. Нито едната, нито другата възможност й се нравеше особено.
— Ами ако нямам желание да дойда с теб? — попита тя. — Не можеш да ме принудиш.
— Доведете момичето — спокойно каза Скудър. Думите му се отнасяха не за Черити, а за някого зад нея и в последния момент тя успя да се пребори с изкушението да се обърне. Дали беше номер, или не, докато лазерът беше насочен в гърдите на Скудър, тя можеше да се чувства относително сигурна.
Не беше номер. Зад нея отекнаха стъпки, после пред нея се появиха двама хищници, които влачеха след себе си един мятащ се вързоп. Макар че ръцете и краката на Нет бяха завързани, изглежда, двамата доста се затрудняваха да я удържат.
— Е? — невъзмутимо каза Скудър. — Още ли вярваш, че не бих могъл да те принудя? Само една моя дума е достатъчна и момчетата ще я убият. Откажи се. Те още отсега се радват.
— Тогава ще те застрелям — решително каза Черити.
— Това не би променило нищо — отвърна хищникът. — Момичето ще бъде мъртво, а момчетата ще свършат с теб. Откажи се. Достатъчно кръв се проля.
Тя не искаше да осъжда Нет и семейството й на смърт, но, по дяволите, какво да прави?
Скудър, изглежда, отгатна мислите й, защото се усмихна съзаклятнически и пристъпи една крачка напред, но спря веднага, щом Черити заплашително размаха оръжието.
— Мисля, че дори те разбирам. Но няма защо да се страхуваш. Трябва де те отведа жива при Даниел.
— Даниел? Кой е този? — Всъщност Черити попита само за да спечели време.
Скудър сви рамене.
— Знам толкова малко, колкото и ти. И така — докога ще стоиш там и ще се целиш в мен? Докато ти изтръпнат ръцете?
Черити се обърна почти отчаяно. Освен Скудър и двамата, които държаха Нет, в полезрението й се бяха появили още двама хищници. Всяка от машините, които стояха вляво от нея, трябва да беше возила по двама души.
— Няма да дойда с вас — каза тя. — А вие ще пуснете момичето, иначе…
— Иначе? — коварно попита Скудър.
Вместо отговор Черити светкавично обърна пушката, изпрати лазерен лъч в крака на единия от хищниците, които държаха Нет и мигом отново насочи оръжието към Скудър. Раненият изрева, претърколи се настрани и остана да лежи, стенейки.
— Или ще те застрелям — сериозно каза тя. — Не ми пука, Скудър. С онези тримата там ще се оправя.
Скудър не отвърна, но в тъмните му очи проблясваше ярост. А после той направи това, което Черити най-малко очакваше. Той бързо вдигна ръка и махна на двамата мъже да се отдръпнат, онези, които бяха посегнали към оръжието си, когато Черити стреля.
— Не — каза той. — Оставете я. Тя има право. Наистина би очистила глупаци като вас.
— Ти… ни оставяш да си тръгнем? — невярващо попита Черити.
Скудър кимна.
— Да. Обаче пак ще се видим. Пуснете момичето.
Думите се отнасяха за хищника, който държеше Нет. Той се поколеба, но после послушно извади ножа си и сряза въжетата, с които беше завързана пустинничката. С изтощено стенание Нет падна на колене, а после несигурно отново се надигна.
— Виж дали ще можеш да изправиш машината — й каза Черити. — Бързо!
В същото време тя направи няколко крачки назад, насочи лазера към мотоциклетите, с които бяха дошли хищниците, и натисна спусъка. След като беше настроила оръжието си на максимална мощност. Рубиненочервеният лъч с дебелината на палец улучи резервоара на първия „Харли“.