Мотоциклетът експлодира. Силата на взрива събори трите останали машини като подредени плочки от домино. Огънят бързо ги обхвана.
— Само за да не се видим прекалено наскоро — дружелюбно каза Черити.
Скудър я гледаше втренчено и мълчеше. Само гневът в очите му пламтеше още по-яростно.
— Няма да се справя сама! — извика Нет. Гласът й без съмнение звучеше отчаяно. — Помогни ми!
Черити кимна, размаха още веднъж заплашително оръжието и тръгна заднишком към нея.
Успя да измине само няколко крачки. Кракът й се блъсна в тялото на припадналия хищник, когото беше простреляла, тя направи прибързана крачка — и изкрещя от уплаха, когато една ръка се вкопчи в глезена й и я сграбчи с ужасна сила.
Въпреки това, тя реагира с почти нечовешка бързина. Тя не се опита да се отскубне, а се завъртя и с дулото на пушката блъсна хищника в тила. Мъжът за втори път изгуби съзнание, а Черити отново се завъртя и насочи оръжието към Скудър и останалите.
Но колкото и да беше бърза, Скудър я изпревари. Той не се опита да се спусне към нея като другите трима мъже, а просто се хвърли настрани за части от секундата, преди оръжието на Черити да изстреля втори, смъртоносен лазерен лъч, като в същото време дясната му ръка се стрелна напред. Брадвичката се плъзна по дланта му и полетя към Черити с убийствена прецизност.
Тя се опита да избяга от брадвата, но още докато го правеше, разбра, че няма да успее.
Острието улучи лявото й рамо, по тялото й пламна непоносима болка и тя изгуби съзнание.
— По дяволите, всичко висеше на косъм — тихо каза Раул, докато се изправяше. — Наред ли е всичко?
Наред ли? Погледът на Скудър се плъзна по бойното поле, в което Леърд бе превърнала фермата. Един убит, трима ранени, четири напълно унищожени машини, двама мъртви пустинници — не, гневно помисли той, нищо не беше наред. Една-единствена жена срещу Скудър и седем от неговите хора. И те бяха имали истински късмет, че не беше избила всички!
— Ще си поговоря сериозно с Даниел — изръмжа той. — Трябваше да ме предупреди за тази жена!
Той ядосано поклати глава, вдигна томахавката си и с нервно движение я пъхна под колана си; едва след това се наведе над припадналата и бегло я прегледа. Пулсът й беше спокоен и равномерен, лявото й рамо вече започваше да отича, но като че ли нямаше нищо счупено. Скудър въздъхна с облекчение. Не му се искаше да предаде на Даниел почти един труп. Губернаторът на Морон понякога проявяваше липса на чувство за хумор.
— Завържете я — каза той. — И се погрижете да не се събуди прекалено скоро. Но бъдете предпазливи. Не искам тя да бъде наранена.
Той се изправи, видя как Кинк и един от мъжете се забързаха да изпълнят заповедта му и отново се обърна към Раул. Едва сега си спомни, че и заместникът му не беше останал невредим.
— Как си? — попита той. — Наред ли е всичко?
Раул изкриви лице в болезнена усмивка.
— Дай да видя крака ти — настоя Скудър. Раул понечи да откаже, но Скудър просто го сграбчи за ръката, принуди го да седне и разпра крачола му чак до коляното. Раул тихо изстена.
Раната не беше много по-голяма от убождане с игла, но тъканта наоколо беше доста подута, а при пипане кракът беше твърд като желязо. Скудър внимателно завъртя крака на Раул и видя, че тънкият като конец лазерен лъч направо бе пронизал прасеца му. За момент той погледна към горящите машини отсреща и потрепери. Изведнъж се почувства щастлив, че на косъм се бе измъкнал от изстрела на Леърд.
— Това е малко повече от драскотина — сериозно каза той. — Не изглежда добре.
Раул сви рамене и предпазливо сгъна крака си.
— И не е особено приятно — призна той. — Бих искал да знам що за дяволско нещо беше.
Противно на волята си, Скудър трябваше да се засмее. Поклащайки глава, той се наведе настрани, хвана лазера на Черити и го повдигна почти със страхопочитание. Предпазливо го завъртя в ръцете си. На пръв поглед оръжието приличаше на малокалибрена пушка, но беше изненадващо леко и беше направено не от метал и дърво, а от синтетичен материал, какъвто Скудър никога досега не бе виждал. Вместо с дуло, цевта завършваше със стъклена тръба, дълга колкото палец, в която гореше тъмночервена, съвсем леко пулсираща светлина, а там, където трябваше да се намира спусъкът, имаше едно червено копче; съвсем близо до него — нещо като колело, което сигурно служеше за регулиране мощността на оръжието. Скудър беше объркан. Вече беше виждал лъчеви оръжия — но това напълно се отличаваше от онези, които мороните използваха.