Нет въобще не реагира на думите му.
— Има ли още нещо, за което да съжаляваш? — продължи тя.
Черити не отговори, но изведнъж не можеше повече да издържи на погледа на Нет. Тя сведе глава. Скудър я беше излъгал — най-малкото не й беше казал, което беше същото. След известно време тя вдигна поглед и погледна към огъня.
В лагера се беше възцарила някаква тревога. Повечето хищници бяха станали, някои се отправяха към машините си. По скалите, които обграждаха лагера като естествена отбранителна стена, се бяха появили мъже с пушки, които напрегнато се взираха в тъмнината. Черити напразно търсеше Скудър или Раул, двамата бяха изчезнали в гъмжилото от облечени в черно фигури.
— Какво става? — Въпросът беше отправен към Кинк, който също беше обърнал глава, но не се канеше да става.
Хищникът сви рамене.
— Нямам представа — призна той. — Все ми е едно. Работата ми е да внимавам вие двете да не вършите глупости.
Черити му подари сърдит поглед, на който Кинк отвърна с иронична усмивка, и отново се обърна към Нет.
— Ние отново сме в планините, нали? — каза тя. — Приблизително там, където се срещнахме първия път.
Нет кимна с нежелание.
— Да.
Обаче след всичко, което беше слушала, земята на хищниците се намираше само на два или три часа от фермата на Нет — а когато Скудър я бе пленил, беше преди обяд. Черити напразно се питаше защо хищниците бяха предпочели да направят този обход и дори да устроят лагер за нощуване, вместо веднага да я отведат в лагера. Околността тук изглеждаше всичко друго, но не и сигурна, както ясно издаваше поведението на хищниците. Изведнъж се появи Скудър. Той изкрещя няколко заповеди и неговите хищници се разделиха на три еднакво големи групи, една от които се отправи като подкрепление на мъжете горе, докато другите две напуснаха лагера в различни посоки. Само шепа мъже останаха при огъня.
— Нещо тук не е наред — промърмори Черити. Тя погледна към Нет. — Освен вас и хищниците има ли и други племена тук?
Нет кимна и после сви рамене.
— Не и такива, които биха били толкова луди, че да нападат хищниците — промърмори тя. Тя се опитваше да го прикрие, но Черити усети, че в мислите си и тя се притесняваше от внезапното раздвижване на хищниците. — Може би… някакви животни — плахо допълни тя. — Тази област е опасна.
— Затваряй си устата — грубо каза Кинк. И той започваше постепенно да се изнервя. Той стана, пристъпи заплашително към Нет и клекна срещу нея. Нет се опита да го удари през лицето със свободната си ръка, но хищникът театрално отби удара, изви ръката й и със свободната си ръка посегна за въжето, за да я завърже отново.
— По-добре отново да те завържа — каза той. — После пак ще ти хрумне…
Едно тънко, остро като бръснач острие профуча в мрака и преряза гръкляна му. Той се хвана за гърлото и изпръхтя. Очите му се разшириха. Почти беззвучно той политна напред, към Нет и щеше да политне настрани, ако две сухи сиви ръце не се бяха протегнали към него и не го бяха задържали.
— Тихо! — Дръж го здраво, Нет. Ако другите забележат нещо, с всички е свършено.
Черити трескаво погледна към огъня. Четиримата или петимата хищници, които бяха останали, напрегнато се взираха в мрака. Но никой не гледаше към тях. Но това дяволски бързо можеше да се промени.
Гурк преряза въжетата на Нет и й помогна да подпре мъртвия хищник. Използваха пушката му, за да го закрепят. За някого, който бегло погледне нататък, щеше да изглежда като задрямал.
— Гурк! — изненадано промърмори тя. — Откъде…
— Тихо! — изсъска джуджето. — Ще те освободя, но, за бога, дръж си устата! — Каза го толкова високо, че на Черити й се стори малко чудо, че хищниците не чуха гласа му. Но тя послушно млъкна. С един скок джуджето се оказа до нея, преряза въжетата й и сложи показалец на устните й, когато тя понечи да каже нещо.
— Сега бързо! — прошепна той. — Вниманието им е отклонено, но Скудър и останалите сигурно ще се върнат веднага. Тихо!
Черити кимна, но съсредоточено гледаше към огъня.
— Сега изчезвам — прошепна в ухото й Гурк. — Дай ми един миг преднина. Ще си разчистим сметките, когато се видим отново.
— Да си разчистим сметките? — недоумяващо повтори Черити. — Как така? Какво искаш да кажеш?
Гурк тихо се засмя.
— Не се тревожи. Имаш неограничен кредит при мен.
— Чакай! — припряно каза Черити. — Ти…
Но Гурк вече изобщо не я слушаше. Още една-две секунди тя чуваше стъпките му, после и те заглъхнаха; джуджето беше изчезнало така безшумно, както се бе появило.