— Не трябва да се извинявате, Леърд — каза той. Гласът му беше тънък, но въпреки това енергичен. — За мен беше също толкова силен шок да ви видя. Но не бях напълно неподготвен. Той посочи един от малките монитори, които бяха подредени един до друг върху една лавица зад писалището му. — Имах на разположение половин час, за да свикна с тази мисъл. — Той се засмя. — Бях си подготвил няколко умни думи, с които да ви поздравя — но всъщност всичко това е глупаво. Кой е Стоун?
Черити отново вдигна поглед. Все още й беше трудно да издържи погледа на неговите остарели с две поколения, очи.
— Никой.
— Никой?
— Един човек, когото очаквах да срещна тук. Няма значение. — Изведнъж си спомни за първата мисъл, която й дойде на ум, когато го позна. — Как така сте още жив?
Съжали за думите си в мига, в който ги изрече. Дори и в собствените й уши прозвучаха като упрек. Но Найлс сякаш не се обиди от забележката й.
— Черен гологан не се губи, както сама знаете. — Той отново се засмя, но този път смехът му звучеше неестествено. Черити имаше чувството, че му е страшно трудно да говори. — Аз оцелях, както и вие — макар и да не съм се запазил чак толкова добре.
— Но Ню…
— Аз се измъкнах — прекъсна я Найлс. — Не ме питайте как. Вече не зная. Успях по някакъв начин. Други също. Унищожението не беше… тотално. Те изтриха Манхатън и част от крайбрежието от лицето на Земята, но ние… имахме късмет.
— А жена ви?
— Тя е мъртва — отвърна Найлс. — Дъщеря ми също. Тя имаше по-малко късмет от мен. — Той се усмихна благо. — Не ми е трудно да говоря за това — каза той и думите му прозвучаха искрено. — Беше доста отдавна, знаете ли?
— Кой е този? — намеси се Скудър. — Вие се познавате?
— Дръж си устата! — извика Марк и заплашително вдигна ръка, сякаш се канеше да удари Скудър.
Найлс махна с ръка.
— Понякога наистина сте доста припрян, Марк — каза той с упрек. Въздъхна, обърна се с усилие на стола си и отправи продължителен, замислен поглед към Скудър. — Значи вие сте легендарният Скудър — каза той накрая и отново въздъхна. — Ще ми дадете ли честната си дума, че няма да ме нападнете, нито ще се опитате да избягате, ако накарам Марк да ви свали белезниците?
Марк рязко и шумно пое въздух през зъби, а и Скудър за миг изглеждаше много объркан. Найлс отново въздъхна.
— Мразя да говоря с човек с белезници, господин Скудър — каза той. — Имам ли честната ви дума?
Скудър кимна и Найлс отправи повелителен жест към Марк.
— Свалете им белезниците, Марк. И на двамата.
— Но…
— Моля ви! — още веднъж каза Найлс. Гласът му звучеше по-скоро нетърпеливо, отколкото ядосано. — Знам какво искате да ми кажете, Марк. И аз съм слушал доста за господин Скудър — но не съм чувал, че не държи на думата си.
— Както искате — ядосано отвърна Марк и се захвана за работа. Той отключи белезниците на Черити и Скудър и отново застана на пост.
— Добре, Марк. Ще ви повикам, ако имам нужда от вас. Моля, оставете ни сами.
Марк видимо пребледня, но не възрази. С пресилено отривист поздрав той се обърна и напусна помещението, последван от тримата си спътници. Найлс го изпрати с поглед, поклащайки глава. После се обърна към Скудър с почти извинителен тон:
— Добър човек, но понякога се пали. На вас обаче ви е ясно, че не мога да гарантирам за живота ви, нали?
Скудър кимна.
— Напълно. Но как така оставяте живота си в моите ръце? Вие сте стар човек — а аз бих могъл да ви счупя врата, преди да повикате за помощ.
— Едва ли — убедено отвърна Найлс. — Не съм чак толкова беззащитен, колкото може би си мислите, господин Скудър. — Той се усмихна, отново завъртя стола си към Черити и я погледна и тя изведнъж разбра, че неговият кратък разговор със Скудър бе имал за цел единствено да й остави няколко секунди, за да превъзмогне изненадата си.
— Ако желаете, ще заповядам да изведат господин Скудър — каза той. — Но аз предпочитам той да… — Той хвърли бърз, кос поглед към Скудър. — Да присъства — каза той след кратка пауза. — За разлика от Марк и останалите аз не споделям мнението, че той е един кръвожаден варварин. Тъкмо напротив. Той е добър човек. Само че е застанал на погрешни позиции.
Скудър понечи да каже нещо, но с леко поклащане на глава Найлс го накара да замълчи.
— Просто слушайте, господин Скудър. Сигурен съм, че след това ще погледнете на някои неща с други очи.