— Внезапно всички бяха мъртви — продължи той с празен поглед и тих, треперещ глас. — Беше… някакво лъчение. Спомняте ли си онази къща, пълна с мъртъвци, която бяхме открили в Бронкс?
Черити кимна.
— Беше същото — продължи Найлс. — Един вид… сиво светене, не бих могъл да го опиша по друг начин. Най-напред го сметнах за газ, но не беше, беше… беше навсякъде и убиваше само хората. Не растенията, нито животните, само хората. Те просто падаха и миг след това бяха мъртви. Но не всички. Дъщеря ми умря, нашите съседи също, но жена ми и аз не усетихме нищо.
— Имало е оцелели в Ню Йорк? — невярващо попита Черити.
Найлс кимна и почти едновременно с това поклати глава.
— Не и в Ситито. Манхатън беше изтрит от земята, но ние… ние живеехме в покрайнините. Може би облъчването там не е било толкова мощно. — Той сви рамене. — Мнозина оцеляха. Мнозина избягаха, но и много останаха, поне през първите дни. Докато…
— Докато не дойдоха ездачите — каза Скудър.
Найлс кимна.
— Вие знаете?
Скудър студено се усмихна.
— Ако говорим за един и същ Ню Йорк, да. Ню Йорк е нещо като ваша главна квартира на този континент. Даниел идва оттам.
Съдейки по погледа му, името Даниел говореше на Найлс още по-малко, отколкото на Черити. Но той кимна…
— Докато не дойдоха те, да — потвърди той. — Те… те започнаха да строят нещо, а войските им започнаха да ни преследват. Очевидно се касаеше само за това да ни прогонят от града. Във всеки случай жена ми и аз бяхме сред онези, които успяха да се измъкнат.
Той отново се запъна и Черити видя как споменът заплашва да го завладее. Този път измина много дълго време, преди да се съвземе.
— Не искам да ви отегчавам с подробности, Черити — каза той с променен глас. — Жена ми умря няколко седмици по-късно, а аз почти цяла година се лутах из страната, преди да успея да се промъкна дотук. Когато вие и Майк се сбогувахте с мен в Ню Йорк, аз бях готов да умра, а по-късно, когато те погубиха първо дъщеря ми, а после и жена ми, известно време аз дори го желаех. Но после… после исках само да оцелея. Някак, някъде, за да мога един ден да им отмъстя.
Той погледна към Скудър.
— Но за разлика от повечето хора, аз имах цел — продължи той. — Знаех за този бункер и ми беше ясно, че само тук бих имал някакъв шанс. За съжаление дойдох прекалено късно.
— Може би е било за добро, че сте дошли прекалено късно, Найлс — сериозно каза Черити. — Когато аз… се качих в резервоара, вече атакуваха бункера. Не зная дали някой е оцелял.
— Не — отвърна Найлс. — Няма оцелели. Когато дойдохме, СС Нула-едно беше развалина.
— Ние?
Найлс кимна към вратата.
— Не бях сам. Някои от тези, които ме придружаваха тогава, са тук и днес, но повечето са мъртви. Марк и другите са техни потомци.
Черити го гледаше настойчиво. Едно невероятно подозрение се надигаше в нея, но тя прогони мисълта, преди да я е формулирала докрай.
— Какво се случи през тази година? — попита тя.
Найлс сурово се засмя.
— Нашият свят загина, капитан Леърд — каза той. — Отначало даже си мислех, че имаме някакъв шанс. Струваше ми се, че те ни бяха подценили. Навсякъде имаше съпротива, а след няколко седмици дори успяхме тук-там да контраатакуваме. Падаха бомби. Смятам, че някои хора от нашия подводен флот са оцелели. Всичко това продължи почти половин година. Но накрая бяхме победени. Не можем да се преборим с противник, който разполага с неограничени подкрепления.
— Наистина ли? — попита Черити.
Найлс кимна.
— Открих много неща за тях — каза той. — Мороните, изглежда, нямат никакви тайни. Чувстват се толкова сигурни, че сякаш вече не намират за нужно да пазят тайни. И може би с право. Те господстват не само на няколко планети, Черити, половината от Млечния път е тяхна, а другата половина вероятно завладяват в момента. Напълно безсмислено е да се воюва срещу тях. Ние се опитахме, но те просто ни прегазиха.
— Но това е абсурдно! — запротестира Черити. — Те са… изроди. Един народ примитивни чудовища, които…
— Морон? — Найлс усмихнато поклати глава. — О не, Черити. Това, което сте видели, това, което аз съм видял, това, което съсипа тази планета, това бяха чудовища. Но това не са морони. Никой никога не ги е виждал. Тези, които сме виждали, са робите. Един вид… живи роботи войници, ако щете. Нищо повече.