— Вярно е — каза Скудър. — Ездачите и останалите са само войници. Господарите морони никога не напускат крепостта си.
Черити го гледаше неразбиращо. Всичко в нея се противеше да повярва дори на една дума от това, което беше чула. Но в същото време знаеше, че е истина.
— Какво се случи след това? — попита тя, едва владеейки гласа си. — След войната?
— Всичко се срути — каза Найлс. — Това, което насекомите войници или Сивата смърт не бяха успели, направиха нашите собствени бомби. Повечето големи градове бяха унищожени, тук, в Европа, в Азия — навсякъде. Армиите на Морон бавно се оттеглиха — повечето умряха няколко седмици по-късно. Предполагам, че не можаха да се приспособят към чуждата околна среда. Но някои останаха. Някои видове оцеляха, приспособиха се. Имаше… мутации. Кръстоски между местни форми на живот и другите. — Той въздъхна дълбоко. — Те не са били тук достатъчно дълго време, за да го знаят, но тази планета вече не е Земята. Те започват да я променят. По невероятен начин и невероятно бързо.
— Знам — каза Черити.
Кой знае защо, но тези думи, изглежда, разгневиха Найлс. Той леко се надигна и отново се отпусна на стола си.
— Не, вие не го знаете — енергично каза той. — Вие не знаете, че повечето земни животински видове са изчезнали, както и повечето растения. Мороните не просто се настаняват в нашия свят. Те го променят. Те… те са на път да направят друга планета от нашата Земя.
Скудър се канеше да каже нещо, но Черити му хвърли бърз предупредителен поглед. Усещаше, че сега е по-добре просто да оставят Найлс да говори.
— Имах много време да разсъждавам върху това — продължи той съвсем тихо и сякаш на себе си. — Знаете ли, че единственият вид, който е спечелил от нашествието, са насекомите?
Черити кимна. Много добре си спомняше срещата със скакалеца.
— Предполагам, че мороните са насекоми — продължи Найлс. — Нямам доказателства, но въпреки това съм почти сигурен.
— Защо? — попита Скудър.
Найлс му отвърна с почти отчаяна усмивка. Тонът му беше назидателен, когато отвърна:
— Насекомите са били първата висша форма на живот, която се е развила на тази планета — каза той. — А предполагам, че и не само тук. Те са съвършени: жилави, скоропреходни, с невероятна репродуктивност, невъобразима физическа сила и способност за приспособяване, за която по-висшите форми на живот не биха се осмелили и да мечтаят. По наше време, млади човече, имаше прогнози какво би се случило, ако някога някой идиот натисне копчето и вдигне всичко във въздуха. Знаете ли какво се оказа? С доста голяма достоверност се твърдеше, че насекомите ще преживеят голямата експлозия.
— Искате да кажете, че тези чудовища са потомци на един свят, който…
— Нищо не искам да кажа — прекъсна го Найлс. — Това беше само пример. Възможно е насекомите просто да са продължили да се развиват в своя свят. Да са развили интелигентност. Ако това се беше случило тук, човешката раса никога не би се появила. Също така никакви бозайници.
— Интересно — изсумтя Скудър. — И какво общо има това с Морон?
— Нищо — отвърна Найлс. — Простете на стария човек, че се разбъбра. Аз… само се опитвах да си представя как ще изглежда този свят за нашите внуци.
— Вие пресилвате нещата — ужасено каза Черити.
Вместо да отговори, Найлс стана. С малки, бавни крачки той се доближи до един компютър до вратата, натисна няколко клавиша и се върна на стола си. Зад писалището светна монитор, голям почти колкото стената. Черити разпозна спътникова снимка на Земята, явно правена от изключително голяма височина и то с камера, която очевидно бе имала и по-добри времена. Изображението беше всичко друго, но не и ясно; покрито със снежинки, а и цветовете не съвпадаха.
Скудър учудено ококори очи.
— Какво е това?
— Земята — отговори Найлс. — Нашата планета, приятелю. Снимана от голяма височина. — За момент той се развесели от изумената физиономия на Скудър, но после отново се обърна към Черити.
— Все още имаме връзка с някои от старите спътници — каза той.
Черити любопитно пристъпи напред. Нещо… нещо не беше наред в тази снимка. Но още не знаеше какво.
— Мислех, че всички са били разрушени от бомбите.
— Някои не са — отвърна Найлс, поклащайки глава. — Този и още два или три бяха достатъчно високо, за да устоят на експлозията.
— Поне отчасти — поправи го Черити, но Найлс веднага пак поклати глава.
— Вие се заблуждавате. Спътникът е в пълна изправност.