— „Хищниците“! — изкрещя той. — Нападат!
— Какво? — подскочи ужасен от стола си Найлс.
— Те идват! — изпъшка Марк. — Успели са да преодолеят блокировките. В бункера са!
Внезапно той се обърна уплашено. Лицето му бе изкривено от злоба.
— Ти си бил този! — изрева той, обръщайки се към Скудър. — Ти си ги довел тук!
И удари толкова бързо, че инстинктивното отбранително движение на Скудър дойде твърде късно. Прикладът на пушката му улучи лицето на „хищника“, изхвърли го от стола и го сгромоляса в безсъзнание.
— Престанете! — заповяда остро Найлс.
В първия момент изглеждаше, че Марк ще пренебрегне думите му.
Той отстъпи с пронизителен яростен вик, обърна пушката си и я допря до „хищника“, който стенейки, се опитваше да се изправи на ръце и колене.
— Престанете, казах! — заповяда още веднъж Найлс. Този път Марк го послуша. Той смъкна пушката против волята си и отстъпи до стената, като наблюдаваше как Скудър с мъка се изправя.
— Е, какво се е случило? — попита строго Найлс. — Къде са те и колко са?
— Не знам — отвърна нервно Марк. — Но са много. Стрелят по всичко, което се движи. Трябваше просто да застреляме оня негодник там вън. Може би все още мога да го сторя.
— Идиот — каза Скудър стенейки. — Ако ме застреляте, тук долу няма да остане нито един жив.
— Не съм убеден, мистър Скудър — каза хладно Найлс. — Знаете, че не сме толкова беззащитни, нали?
— Нямате никакъв шанс и ти също го знаеш, старче — отвърна Скудър. — Предайте се и ще ви подаря живота.
Марк го смушка с цевта на пушката между ребрата толкова грубо, че той отново се сгърчи от болка.
— Рискуваш твърде много за човек, който е на противниковата страна, „хищнико“ — каза Марк.
— Престанете най-сетне, Марк — смъмри го Найлс. — Колко време още ни остава?
— Не много — призна без колебание Марк. — Може би ще можем да ги спрем. Те са били в станцията още преди да ги забележим.
Найлс се обърна към Скудър.
— Как успяхте да сторите това?
Скудър се усмихна злобно, а после вдигна ръка и я протегна към Черити. Марк размаха пушката си заплашително, но Черити махна с ръка и каза:
— Оставете го!
Скудър поблагодари с подигравателно кимване с глава, смъкна ципа на джоба й и извади малък диск от мека, сива пластмаса… Очите на Черити се разшириха от учудване.
— Подслушвателно устройство! — каза тя. — Ти… ти си ми окачил подслушвателно устройство? Но тогава… всичко е било…
— Планирано, естествено — продължи спокойно Скудър. — Наистина ли смяташ, че би могла да избягаш ако аз не бях го поискал?
Той поклати глава.
— Твоята приятелка Нет бе така любезна да ни издава какво възнамеряваш да правиш, и тъй като аз отдавна търсех случай да се запозная лично с мистър Найлс…
Черити го погледна втренчено. Внезапно почувства горчив вкус в устата си и трябваше да мобилизира цялото си самообладание, за да не връхлети върху него и го удари с юмруци в лицето. Господи, каква глупачка е била!
— Не го приемай трагично — каза иронично Скудър. — Рано или късно и сами щяхме да те намерим.
— Проклет негодник! — изрева Марк. — Ще те унищожа заради това!
— Марк! — изкрещя Найлс.
Но този път Марк не реагира. С яростно движение той измъкна лазерната си пушка и се прицели в Скудър.
Черити изби оръжието от ръката му, с удар в хълбока го повали на колене и със светкавична бързина вдигна пушката. После насочи заплашително дулото към Скудър, като държеше под око и Марк.
— А сега? — попита спокойно Скудър.
Мислите на Черити препускаха. Тя просто бе действала, без дори да помисли. Не съжаляваше, че бе спасила живота на Скудър, но той бе прав — тя не знаеше какво да прави!
— Застреляйте го! — изстена Марк.
Найлс мълчеше.
— Имат ли хората тук някакъв шанс? — попита несигурно Черити.
— Срещу моите хора? Не! — поклати убедително глава Скудър.
— Лъже! — каза Марк задъхано.
Той се изправи залитайки, протегна ръка и включи дуплексната разговорна уредба. Изведнъж малкото помещение се изпълни с изстрел и викове. Борбата още бушуваше.
— Искам честната ти дума! — каза Черити. — Ще ми гарантираш, че хората на Найлс ще останат живи, ако се предадат.
Скудър помисли за момент, а после кимна.
— Окей, обещавам!
— Не му вярвайте! — изсъска Марк. — Всички „акули“ са лъжци!