Черити не му обърна внимание. Тя погледна Найлс. След известно колебание старецът кимна.
Той се наведе бавно напред и натисна един бутон на бюрото си. От високоговорителя прозвуча приглушено пращене, а после и гласът му, който сега звучеше равномерно навсякъде из станцията: — Говори командир Найлс. Прекратете огъня! Предаваме се!
Черити подаде мълчаливо оръжието си на Скудър.
11.
Когато стигнаха местността на „хищниците“, слънцето беше изгряло отново. Скудър бе удържал думата си. След като защитниците се бяха отказали от съпротивата, и те бяха прекратили стрелбата. И макар че битката не бе продължила повече от десет минути, и двете страни бяха дали дузина жертви. Черити смяташе, че бяха убити поне двадесет, а може би и тридесет „хищници“, докато мъртвите обитатели на бункера бяха около сто. Дори и Марк се бе успокоил, след като бе чул равносметката за краткия двубой.
Естествено, той никога нямаше да признае, че Черити бе действала правилно.
„Няма значение“, мислеше си тя мрачно, докато наблюдаваше как малката колона наближава покрайнините на пустинята и първите коли забавят ход, за да изпълзят по стръмния склон. Имаше около триста човека, които „хищниците“ на Скудър бяха натъпкали в няколко стари товарни коли и които очакваха една незавидна съдба. Черити не се съмняваше, че Скудър бе имал намерение да й пощади живота. Но тя не беше сигурна дали той може да удържи обещанието си.
Тя пропъди мислите си и се опита да огледа околността през надрасканото предно стъкло. Наподобяващото на пламтящо огнено кълбо слънце се бе издигнало на половин педя над хоризонта и я заслепяваше, така че тя не можеше да разпознае почти нищо освен остри, черни сенки, но поне видя, че опожарената пустинна местност се бе превърнала в бедна степ. Пред тях, може би на разстояние две или три мили, се издигаше нещо, което изглеждаше като силует на град, но се струваше на Черити някак чуждо. Много от петдесетте мотоциклета, които ескортираха колоната от товарни коли, бяха заминали напред, докато останалите бойци на Скудър бяха останали в бункера, на лов за оцелелите, които искаха да се скрият в лабиринтните проходи и галерии на СС Нула-едно. Черити се надяваше, че поне някои от тях ще могат да избегнат опасността.
Слънцето се издигаше бързо и когато се приближиха, Черити видя, че това, което бе смятала за град, в действителност бе останки от град. За момент гледката обърка Черити, преди тя да разбере какво означава това. Тя помисли за синкаво-белия огън, който бе паднал от небето, малко преди тя да стигне бункера. Бяха ли достатъчни шестдесет години, за да намалее лъчението до поносима степен? Не бе сигурна.
— Скоро ще пристигнем — каза Раул, комуто не бе убегнало нейното безпокойство. — Тесни ли са ти оковите?
Той се опита да се усмихне, но бе твърде уморен за това.
Черити погледна окованите си китки и глезени и поклати глава, но не отговори, Не за първи път заместникът на Скудър се опитваше да поведе разговор с нея, но досега тя изобщо не бе реагирала. Тя не харесваше Раул и това неприемане далеч надхвърляше инстинктивната антипатия, която изпитваше към всички „хищници“. Страхуваше се от Раул, макар че той се отнасяше добре с нея и съжалението, с което я бе оковал във веригите, изглеждаше истинско.
„Хищникът“ се опита отново да каже нещо, но само вдигна рамене, когато Черити обърна демонстративно глава и продължи да гледа през прозореца. Тя не искаше да говори с Раул. Нито с него, нито с който и да било друг.
Градът се приближаваше бързо. Бе улучен от бомба. Руини и купища развалини оформяха гледката, която бе повече от ужасяваща. По някаква случайност само един самотен ръждясал стоманен стълб пробождаше нощното небе като предупредителен паметник.
Колоната намали ход и накрая се движеше почти със скоростта на пешеходец, след което достигна част от опожарения град, който донякъде създаваше впечатление за човешки живот. И тук повечето къщи представляваха изгорени развалини, но останките от коли и планините от отломки бяха разчистени и тук-таме зад някой затъмен прозорец гореше огън. Пред някои къщи бяха спрени мотоциклети.
Най-сетне Раул спря и отвори вратата, но не изключи двигателя.
Черити видя, че другите камиони продължиха нататък.
С няколко бързи крачки Раул заобиколи колата, отвори вратата откъм нейната страна и й направи знак да слиза. Едновременно с това той отстъпи крачка назад и сложи ръка върху пистолета, пъхнат в колана му.