Гласът му беше толкова тих, че от другата страна на стъклото вероятно нищо не се чуваше. Но само след миг завесите се дръпнаха и на прозореца се появи едно лице.
Бони ахна силно.
Дългата светлокестенява коса на Вики Бенет беше разчорлена, а кожата й — по-бяла от тебешир. Очите й бяха безжизнени и изцъклени, а под тях имаше големи черни кръгове, устните й — напукани и изпохапани.
— Прилича на Офелия в сцената, когато полудява — промърмори Мередит под нос. — С нощницата и всичко останало.
— Ммм да, изглежда обсебена — прошепна Бони, изтръпнала от ужас.
— Вики, отвори прозореца — подкани я Стефан кратко.
Механично, като кукла на конци, Вики завъртя дръжката на страничния прозорец, за да го отвори, а Стефан я попита:
— Мога ли да вляза?
Изцъклените очи на Вики обходиха групата отвън. За миг Бони си помисли, че тя не ги позна. Но после Вики примигна и бавно изреди имената им:
— Мередит… Бони… Стефан? Ти си се върнал? Какво търсите тук?
— Покани ме вътре, Вики. — Гласът на Стефан звучеше като на хипнотизатор.
— Стефан… — Последва дълга пауза, след което се чу само: — Влез.
Тя отстъпи назад, когато той постави ръка върху перваза отвън под прозореца и се прехвърли над него. Мат и Мередит го последваха. Но Бони, която бе облечена в минипола, остана навън с Деймън. Искаше й се да бе обула джинсите, с които ходеше на училище, но не знаеше, че й предстои толкова трудна експедиция.
— Ти не трябва да си тук — почти спокойно рече Вики на Стефан. — Той идва да ме вземе. Ще вземе и теб.
Мередит я прегърна през рамо. А Стефан само попита:
— Кой?
— Самият той. Той идва в сънищата ми. Той уби Сю. — Привидно равнодушната интонация на Вики беше много по-плашеща, отколкото ако бе изпаднала в истерия.
— Вики, дошли сме да ти помогнем — поде Мередит внимателно. — Всичко ще е наред. Ние няма да му позволим да те нарани, обещавам ти.
Вики се извъртя, за да я погледне в очите. Измери Мередит с недоверчив поглед от главата до петите, сякаш Мередит внезапно се бе превърнала в извънземно. После избухна в смях.
Беше ужасяващ прегракнал изблик на радостен смях, макар че май повече приличаше на раздираща кашлица. Продължи до безкрайност и Бони едва се сдържа да не си запуши ушите.
— Вики, престани — обади се Стефан накрая.
Смехът се удави в приглушени ридания, а когато Вики отново вдигна глава, очите й вече не бяха изцъклени, а живи и тревожни.
— Всички ще умрете, Стефан — каза тя и поклати глава. — Никой не може да се пребори с него и да оцелее.
— Необходимо ни е да узнаем нещо за него, за да можем да го победим. Нуждаем се от помощта ти — обясни й Стефан. — Кажи ми как изглежда.
— Не мога да го видя в сънищата си. Той се явява само като сянка без лице — зашепна Вики и раменете й се свиха.
— Но нали си го видяла в къщата на Каролайн — напомни й Стефан с настоятелна нотка. — Вики, изслушай ме — додаде, когато момичето се извърна рязко от него. — Зная, че си изплашена до смърт, но това е важно, по-важно, отколкото си мислиш. Не можем да се борим с него, ако не знаем срещу кого се изправяме. А ти си единствената, единствената в момента, която разполага с информацията, която ни е нужна. Трябва да ни помогнеш.
— Не мога да си спомня…
Гласът на Стефан оставаше непоклатимо настойчив.
— Зная как мога да ти помогна да си спомниш. Ще ми позволиш ли да се опитам?
Секундите се нижеха бавно. Накрая Вики изпусна дълга въздишка и тялото й се отпусна.
— Прави каквото искаш — промълви тя с безразличие. — Не ме е грижа. И без това няма никакво значение.
— Ти си смело момиче. А сега ме погледни, Вики. Искам да се успокоиш. Само ме гледай и се отпусни. — Гласът на Стефан се снижи до приспивен шепот. Това продължи няколко минути, след което клепачите на Вики се затвориха.
— Седни. — Стефан я поведе към леглото и й помогна да седне на него. После приседна до нея, без да откъсва поглед от лицето й. — Вики, сега се чувстваш спокойна и отпусната. Нищо от това, което ще си спомниш, няма да те нарани — увери я той с все същия успокоителен тон. — А сега искам да се върнеш в събота вечерта. Ти си на горния етаж, в семейната спалня в къщата на Каролайн. Сю Карсън е с теб, но има и още някого. Искам да видиш…