— Защо? — настоя Бони. Колко са различни двете с Мередит, помисли си Стефан. Косата й бе червена като огън, както и духът й. Деликатното й сърцевидно лице и прекрасната прозрачна кожа обаче бяха подвеждащи. Бони беше умна и съобразителна — въпреки че едва сега започваше да го осъзнава.
— Защото ако се окаже, че греша, може да пострада някой невинен човек. Вижте, засега това е само хипотеза. Но обещавам, че ако тази вечер намеря някакво доказателство, което да я подкрепи, ще ви разкажа всичко.
— Тогава трябва да говориш с госпожа Гримсби — предложи Мередит. — Тя е библиотекарката в нашия град и знае много за основаването на Фелс Чърч.
— Или винаги може да попиташ Хонория — вметна Бони. — Искам да кажа, че тя е била една от основателите на града.
Стефан я стрелна с поглед.
— Мислех, че Хонория Фел е прекратила връзката си с теб — рече той предпазливо.
— Нямах предвид да разговаряш с нея. Нея отдавна я няма, свършено е, край — заяви Бони сърдито. — Имах предвид дневника й. Той се пази в библиотеката редом с този на Елена. Госпожа Гримсби ги е изложила във витрината до бюрото на входа на читалнята.
Стефан се изненада. Никак не му допадна фактът, че дневникът на Елена бе обществено достояние. Но записките на Хонория Фел бяха тъкмо това, от което сега се нуждаеше. Хонория не само е била мъдра жена, но е пишела стихове за свръхестественото, за вещици например.
— Но сега библиотеката е затворена — припомни им Мередит.
— Така е дори още по-добре — зарадва се Стефан. — Никой не бива да узнае какви сведения ни интересуват. Двама от нас могат да отидат там и да влязат вътре, а другите двама остават тук. Мередит, ако си съгласна да дойдеш с мен…
— Предпочитам, ако нямаш нищо против, да остана тук — отклони тя поканата му. — Много се уморих — додаде като обяснение, като видя изражението му. — Така ще приключа смяната си и ще се прибера по-рано у дома. Защо не отидеш с Бони и Мат, а аз ще остана тук?
Стефан продължаваше да я гледа замислено.
— Добре — процеди бавно. — Чудесно. Ако Мат няма нищо против. — Мат вдигна рамене. — Тогава ще направим така. Може да ни отнеме час или два, или дори повече. Вие двете ще останете в колата със заключени врати. Така ще бъдете в безопасност.
Ако подозренията му бяха верни, за известно време нямаше да има нови нападения… или поне още няколко дни. Така че Бони и Мередит би трябвало да са в безопасност. Но той не можеше да спре да се чуди какво се криеше зад предложението на Мередит. Сигурен бе, че не е свързано само с умората.
— Между впрочем къде е Деймън? — попита Бони, когато двамата с Мат се приготвиха да тръгват.
Стефан усети как мускулите в стомаха му се стегнаха.
— Не зная. — Очакваше някой от спътниците му да му зададе този въпрос. От снощи не беше виждал брат си и нямаше представа с какво е зает Деймън. — Все някога ще се появи на хоризонта — рече Стефан и затвори вратата до шофьорската седалка. — И тъкмо от това се страхувам.
Двамата с Мат закрачиха мълчаливо към библиотеката, като се придържаха към сенките, заобикаляйки осветените участъци. Не можеше да си позволи да го видят. Стефан се бе завърнал, за да помогне на Фелс Чърч, но беше сигурен, че градът не желаеше помощта му. Той отново се бе превърнал в чужденец, в натрапник. Ако го заловяха, щяха да се разправят безмилостно с него.
Ключалката на вратата на библиотеката се оказа много лесна за отваряне — съвсем прост пружинен механизъм. А дневниците бяха точно там, където Бони бе казала.
Стефан с усилие се въздържа да не посегне към дневника на Елена. В него бяха описани последните й дни, и то от самата нея. Ако започне да мисли сега за това…
Вместо това се съсредоточи върху подвързаната с кожа книга, оставена до дневника на Елена. Редовете с избледняло мастило върху пожълтелите страници се разчитаха трудно, но след няколко минути очите му привикнаха с нагъсто подредените думи, с грижливия почерк и сложните извивки.
Това бе историята на Хонория Фел и съпруга й, които заедно с рода Смолуд и още няколко фамилии пристигнали по тези места, когато още царяла девствена пустош. Сблъскали се не само с опасностите от изолацията и глада, но и с дивата природа и животните. Хонория разказваше историята на тяхната битка за оцеляване просто и ясно, без сантименталности.