Той я остави да измине няколко крачки, сетне подхвърли:
— Ти беше тази, която се разкрещя онази нощ в къщата на Каролайн, нали?
Мередит се обърна назад.
— Откъде знаеш това?
Тайлър завъртя очи.
— Не съм чак толкова тъп, повярвай ми. Зная много неща, Мередит. Зная например какво криеш сега в джоба си.
Пръстите на Мередит се сковаха.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че си скрила там върбинка, Мередит. Verbena officinalis. Имам приятел, който е наясно с тези неща. — Сега Тайлър фокусира погледа си, усмивката му се разшири, докато гледаше лицето на Мередит в захлас, сякаш зяпаше любимото си телевизионно шоу. После запристъпва плавно към нея, като котка към мишка. — Зная и за какво ти е необходима тази трева. — Огледа се престорено тревожно наоколо и притисна пръст към устните си. — Шшт. Вампири — прошепна. После рязко отметна глава назад и гръмко се изсмя.
Мередит отстъпи крачка назад.
— Вярваш, че тази тревица ще ти помогне, нали? Но ще ти издам една тайна.
Очите на Мередит прецениха разстоянието, което я делеше от пътеката. Успя да запази хладнокръвното си изражение, макар отвътре да я разтърсваха конвулсии, които не можа да потисне докрай. Не знаеше дали ще съумее да се справи.
— Никъде няма да ходиш, бейби — изръмжа Тайлър заплашително и голямата му ръка се сключи около тънката китка на Мередит. Беше гореща и влажна, усещаше я под маншета на якето. — Ще останеш тук за голяма твоя изненада. — Тялото му се приведе с главата напред, а устните му се изкривиха в ликуваща гримаса.
— Пусни ме, Тайлър. Причиняваш ми болка! — Завладя я паника, когато масивното туловище на Тайлър се притисна към нея. Ръката обаче не само не отпусна хватката си, но я усили, като я стискаше все по-здраво.
— Това е тайна, бейби, за която никой не подозира — повтори Тайлър, като я притегли към себе си. Дъхът му опари лицето й. — Ти си дошла тук напълно екипирана със защита против вампири. Но аз не съм вампир.
Сърцето на Мередит се разтуптя до припадък.
— Пусни ме!
— Първо искам да се огледаш. Сега вече ще можеш да видиш надгробния паметник със сферата — рече й той и я завъртя така, че тя нямаше как да не погледне. Той беше прав, тя действително видя червения монумент с блестяща сфера отгоре. Или не… не беше сфера. Мраморът изглеждаше като… изглеждаше като…
— А сега погледни на изток. Какво виждаш там, Мередит? — продължи Тайлър с дрезгав от възбуда глас.
Там грееше пълната луна. Беше се надигнала неусетно, докато той й беше говорил, и сега висеше над хълмовете, съвършено кръгла и много по-голяма, като огромна червена сфера.
Също като сферата над фамилната гробница на Смолуд. И тази сфера приличаше на пълната луна, но изпълнена с кръв.
— Ти си дошла, защитена срещу вапмири, Мередит — произнесе зад нея Тайлър с още по-дрезгав глас. — Но ние, Смолуд, не сме вампири. Ние сме нещо друго.
И тогава заръмжа.
Никое човешко гърло не би могло да издаде подобен звук. Не беше имитация на животно. Беше истинско. Злобно гърлено ръмжене, извисяващо се нагоре и все по-нагоре. Тайлър сграбчи Мередит за главата, за да я извърне към себе си. Девойката се взря с безмълвен ужас, невярваща на гледката, разкрила се пред очите й. Това, което видя, беше тъй страшно, че мозъкът й отказа да го възприеме…
Мередит закрещя с все сила.
— Казах ти, че ще останеш изненадана. Е, харесва ли ти? — попита Тайлър. Гласът му се задавяше от слюнката, а червеният му език висеше между дългите му кучешки зъби. Лицето му не приличаше на лице. Сгърчи се гротескно в нещо като муцуна, а очите му пожълтяха с присвити зеници. По бузите му бе плъзнала червеникавопясъчна козина, спускайки се чак до шията му. — Можеш да си крещиш колкото си щеш, но никой няма да те чуе — добави задъхано.
Всеки мускул в тялото на Мередит се напрегна, докато се опитваше да се откопчи от хватката му. Беше спонтанна реакция, която тя не можа да удържи. Дъхът му беше горещ и вонеше ужасно, като на животно. Ноктите му, впити в китката й, бяха остри, почернели като на хищен звяр. Тя нямаше сила да изкрещи отново.
— Освен вампирите има и други същества с вкус към кръвта — заговори Тайлър с новия си глас, придружен с мляскащи звуци. — А аз искам да вкуся твоята. Но първо малко ще се позабавляваме.
Макар все още да се крепеше на двата си крака, снагата му се сгърчи, приведе и странно се обезобрази. Мередит се дърпаше и мяташе с последни сили, но не успя да му попречи да я повали на земята. Беше силно момиче, но той беше много по-як. Набъбналите му мускули изпъкваха под ризата му, когато я притисна под себе си.