— Винаги си ме гледала отвисоко, нали? Мислеше, че не съм достоен за теб. Е, сега ще откриеш какво си пропуснала.
Не мога да дишам, диво запрепуска мисълта в пламналия мозък на Мередит. Ръката му се стегна около гърлото й, препречвайки достъпа на въздух. Глутници сиви вълци запрепускаха в ума й. Ако сега не успее да се отскубне…
— Ще ти се прииска да умреш много бързо, като Сю. — Лицето на Тайлър плаваше точно над нейното, червено като луната, с изплезен дълъг език. Другата му ръка придържаше ръцете й над главата й. — Помниш ли приказката за Червената шапчица?
Сивотата се смрачи до чернота, осеяна с малки светлинки. Като звезди, помисли си Мередит. Пропадам в звездите…
— Тайлър, долу лапите от нея! Пусни я! Веднага! — кресна някакъв гласът. Гласът на Мат.
Зверското ръмжене на Тайлър, по чиято муцуна се стичаха лиги, тутакси секна, заменено с изненадан вой. Лапата му, стиснала гърлото на Мередит, отпусна натиска си и тя най-сетне успя да си поеме дъх.
Около нея отекнаха нечии стъпки.
— Отдавна си мечтая да направя това, Тайлър! — викна Мат, като го улови за пясъчночервеникавата му козина. Юмрукът му размаза наскоро израслата муцуна на Тайлър. От влажния животински нос блика обилна струя кръв.
Звукът, изтръгнал се от гърлото на Тайлър, смрази сърцето на Мередит. Той скочи върху Мат, като ловко се извъртя още във въздуха и насочи към лицето на противника си острите си нокти. От силния удар Мат падна, а Мередит, макар и още замаяна, с отчаяно усилие се опита да се надигне от земята. В следващия миг обаче някой друг отблъсна Тайлър, както беше връхлетял върху Мат. Стори го с такава лекота, сякаш Тайлър беше парцалена кукла.
— Също като в доброто старо време, Тайлър — каза Стефан, като изправи Тайлър на крака и го обърна с лице към себе си.
Тайлър се втренчи в него за кратко с невярващ поглед и побягна.
Беше бърз, докато се провираше и извърташе с животинска ловкост сред редиците от гробове. Ала Стефан беше още по-бърз и скоро го настигна.
— Мередит, ранена ли си? Мередит? — Бони коленичи до нея. Мередит кимна… все още не можеше да говори… но остави Бони да подпъхне ръка под главата й, за да я надигне. — Знаех си, че трябваше по-рано да го спрем. Знаех си — продължи да нарежда Бони с треперещ глас.
Стефан довлече Тайлър обратно при гроба на Елена.
— Винаги съм знаел, че си негодник — изрече запъхтяно, докато притискаше гърба на Тайлър към надгробната плоча. — Но никога не съм очаквал да се окажеш чак толкова глупав. Предполагах, че вече си се научил да не нападаш момичета в гробищата, но явно съм се заблудил. На всичкото отгоре се хвалиш и какво си сторил на Сю Карсън. Това вече е най-голямата глупост, която можеше да направиш.
Мередит ги изгледа как стоят изправени един срещу друг. Толкова са различни, помисли си тя. Стефан беше блед, зелените му очи платяха, излъчвайки гняв и заплаха, но от него струеше вродено достойнство и душевна чистота. Приличаше на строгия ангел хранител, издялан от мрамор на един от съседните гробове. Докато Тайлър напомняше за уловено в капан животно. Присви се, силно изгърбен, тежко задъхан, с гърди, изцапани от кръв и слюнка. Жълтите му очи излъчваха само омраза и страх, а пръстите му помръдваха неспокойно, сякаш се канеше в следващия миг да забие ноктите си в нещо. От гърлото му се надигна приглушено стенание.
— Не се плаши, този път няма да те пребия — рече му Стефан. — Освен ако не се опиташ да побегнеш. Сега ще отидем в разрушената църква, за да си побъбрим малко. Ти обичаш да разказваш разни истории, Тайлър. Защо сега не ми разкажеш още една?
Тайлър се хвърли отчаяно към него, като се пресегна към гърлото на Стефан. Но Стефан беше готов за атаката му. Мередит подозираше, че както Стефан, така и Мат, се наслаждаваха на последвалата схватка, освобождавайки се от натрупаната и сдържана досега агресия. Но не и Мередит, която се извърна настрани.
Накрая Тайлър се озова здраво овързан с дебело въже. Все още можеше да ходи или поне да пристъпя, а Стефан го държеше отзад за ризата му и без много да се церемони с него, го насочваше по пътя към църквата.
Вътре Стефан натисна Тайлър да седне на земята край отворения гроб.
— А сега — поде той — ще си поговорим. И ти трябва да ни сътрудничиш, Тайлър, иначе ще съжаляваш много, много горчиво.