10
Мередит седна върху срутената, висока до коленете стена на църквата.
— Стефан, ти каза, че ще бъде опасно, но не каза, че ще го оставиш да ме души.
— Съжалявам, Мередит. Надявах се той да ми даде някакви сведения, особено след като призна, че е присъствал на смъртта на Сю. Но не биваше да чакам толкова дълго.
— Не съм признал нищо! Нищо не можеш да докажеш! — извика Тайлър. В гласа му отново се долови животинско скимтене, но докато вървяха към църквата, лицето и тялото му бяха започнали да възвръщат нормалния си вид. Или по-скоро заприличаха поне малко на човешки, помисли си Мередит. Макар отоците, раните и засъхналата кръв да не бяха нещо нормално.
— Това тук не е съдебно заседание, Тайлър — обади се тя. — И сега баща ти не може да ти помогне.
— Но ако бяхме в съдебна зала, щяхме да присъстваме на много интересно съдебно дело — добави Стефан. — Според мен можеше да ти се предявят достатъчно обосновани обвинения, за да бъдеш осъден за съучастие в убийство.
— Така става, като не се претопяват бабините лъжички за чай, за да се отлеят сребърни куршуми от тях — намеси се Мат.
— Тайлър, знаеш ли какъв си ти? Ти си хулиган и побойник — каза Бони. — А хулиганите обичат да говорят, за да се изтъкват.
— Ти не се посвени да притиснеш едно момиче на земята и да го заплашиш — продължи Мат, — но когато нейните приятели се намесиха, се уплаши и се държа като пълен боклук.
Тайлър само ги изгледа злобно.
— Е, ако не искаш да говориш, мисля, че ще се наложи аз да го направя — започна Стефан. Наведе се и вдигна дебелата книга, която беше взел от библиотеката. Опря единия си крак върху капака на гробницата, нагласи книгата върху коляното си и я разтвори. В този момент Мередит си каза, че изглежда застрашителен като Деймън.
— Това, Тайлър, е книгата на Жервез от Тилбъри — обясни му той. — Написана е около 1210 година. Една от темите в тази хроника е посветена на върколаците.
— Нищо не можеш да докажеш! Нямаш никакви улики…
— Млъкни, Тайлър! — скастри го Стефан. — Не ми е необходимо да доказвам каквото и да било, защото мога да го видя, дори и сега. Забрави ли какъв съм аз? — Всички замълчаха, след което Стефан продължи: — Когато преди няколко дни се върнах тук, заварих една загадка. Едно момиче беше мъртво. Но кой е убиецът? Всички улики, до които се добрах, изглеждаха противоречиви. Не беше обикновено убийство като извършваните от психопати по улиците. Можех да разчитам на думата на една личност, на която имам основания да вярвам. Така се сдобих с доказателство от независим източник. Един обикновен убиец не може да повлияе на спиритическа дъска посредством телекинеза. Един обикновен убиец не може да предизвика изгаряне на бушоните в някоя електростанция, намираща се на стотици километри оттук. Не, тук е замесен някой с изключителна физическа и психическа сила. От всичко, което ми разказа Вики, отначало реших, че той с вампир.
Обаче имаше едно изключение от стандартната картина: кръвта на Сю Карсън не беше изпита. Никой вампир не би могъл да устои на това, особено ако е вампир убиец. Желанието да убива е породено именно от жаждата за кръв. Но съдебният лекар не е открил рани по артериите и вените й, а само следа от малък кръвоизлив. Всичко това просто няма смисъл. Има и още нещо. Ти си бил в онази къща, Тайлър. И си допуснал грешката в онази нощ да сграбчиш ръката на Бони, а на следващия ден си направил още по-голяма грешка, като си говорил за неща, които не би могъл да знаеш, освен ако не си бил там. И така, с какво разполагаме досега? С един могъщ и опитен вампир, злобен убиец, притежаващ огромна Сила? Или с хулиган от гимназията, който до тоалетната не може да отиде, без да оплеска нещо? Кой от двамата? Уликите ни насочват и към двамата, така че аз не можах да се ориентирам. Тогава реших да огледам тялото на Сю. И така се натъкнах на най-голямата загадка. Имаше разрез ето тук. — Пръстът на Стефан очерта една линия надолу от ключицата му. — Това е типичен, традиционен срез… така правят вампирите, когато искат да дадат от своята кръв. Но Сю Карсън не беше вампир и следователно не би могла сама да се среже. Някой го е направил вместо нея, когато е лежала умираща на земята.
Мередит затвори очи и чу как до нея Бони преглътна мъчително. Протегна ръка и напипа ръката на приятелката си, за да я стисне с все сила, но продължи да слуша. Досега Стефан не се бе впускал пред тях в толкова подробни описания.