— Вампирите не се нуждаят от подобни разрези по телата на жертвите си. Вместо нож използват зъбите си — продължи Стефан. Повдигна леко горната си устна, за да оголи зъбите си. — Но ако един вампир иска да даде на някой друг да пие от кръвта, той би могъл да прибегне до срязване вместо ухапване. Ако вампирът иска някой да вкуси кръв за пръв път, тогава би направил такъв разрез. И това ме накара да се замисля за кръвта. Разбирате ли, кръвта е много важна. За вампирите е източник на живот, на Силата. Всички ние се нуждаем от нея, за да оцелеем, затова много пъти се е случвало да подлудяваме, ако останем без източник на кръв. Но кръвта е средство и за други неща, например… за ритуално посвещаване. Ритуалното посвещаване и Силата. Сега си мисля за тези два фактора и се опитвам да ги свържа с това, което видях в теб, Тайлър, когато дойдох за пръв път във Фелс Чърч. Незначителни на пръв поглед подробности, на които тогава не обърнах достатъчно внимание. Но си припомних нещо, което Елена ми бе споменала за историята на твоя род, заради което реших да проверя в дневника на Хонория Фел.
Стефан извади лист хартия, пъхнат между страниците на книгата, която държеше в ръцете си:
— Ето, преснимах една страница от дневника й, за да ти я прочета. Ще узнаеш малката фамилна тайна на рода Смолуд… ако си способен да четеш между редовете.
Сведе очи към листа и зачете:
„12 ноември. Свещите са готови, ленът е изтъкан. Не ни достигат царевично брашно и сол, но все някак ще изкараме зимата. Снощи имахме голяма тревога: вълци се нахвърлили върху Джейкъб Смолуд, когато се връщал от гората. Лекувах раната му с боровинки и кора от ракита, но се оказа много дълбока и сега съм много изплашена. След като се прибрах у дома, прегледах руническите заклинания, но с никого, освен с Томас, не споделих това, което ми подсказаха тези пожълтели страници.“
— Тук тя говори за предсказания — додаде Стефан, като вдигна глава. — Хонория е била това, което днес бихме нарекли вещица. В дневника си тя продължава с описанието на „големи неприятности с вълци“ в различни други краища на тяхното селище… по всичко изглежда, че те внезапно са били подложени на свирепи нападения, особено на млади момичета. Разказва също как двамата със съпруга й били обзети от все по-дълбока тревога. И накрая идва ред на следния откъс:
„20 декември. Отново има суматоха в дома на Смолуд. Преди няколко минути чухме силни писъци и Томас ми каза, че е време да се действа. Вчера той приготви куршумите. Зареди пушката си и сега тръгваме затам. Ако оцелеем, отново ще запиша случилото се.
21 декември. Снощи се отбихме в дома на Смолуд. Джейкъб си изпати ужасно. Вълкът е убит.
Ще погребем Джейкъб в малкото гробище в подножието на хълма. Дано душата му намери покой в смъртта.“
— В официалната история на Фелс Чърч — отново заговори Стефан — това се тълкува по следния начин: Томас Фел и жена му отишли в къщата на фамилията Смолуд и там разбрали, че Джейкъб Смолуд отново бил нападнат от някакъв вълк и че този вълк го е убил. Но това не е вярно. Всъщност се подсказва, че не вълк е причинил смъртта на Джейкъб Смолуд, а че е бил убит самият Джейкъб Смолуд, когото наричали още вълк.
Стефан затвори книгата.
— Той е бил върколак, твоят прапра… какъвто там ти се пада дядо, Тайлър. И станал такъв, след като самият той бил нападнат от вълк. И предал своя вирус на върколак на сина си, който се родил осем месеца и половина след смъртта на баща си. Също както твоят баща е предал тази зараза на теб.
— Винаги съм знаела, че има нещо съмнително около теб, Тайлър — обади се Бони и Мередит отвори очи. — Никога не съм можела да обясня какво точно, но дълбоко в съзнанието ми нещо ми подсказваше, че не си нормален.
Ние често се шегувахме с това — добави Мередит, все още с дрезгав глас. — Относно твоя „животински магнетизъм“ и големите ти бели зъби. Но никога не сме предполагали колко близо сме били до истината.
— Понякога надарените с по-силни психически способности умеят да предусещат какво може да се крие зад подобни признаци — призна Стефан. — Случвало се дори и обикновени хора да го правят. Аз също трябваше да му обърна внимание, но бях прекалено зает. И очевидно някой друг — убиецът психопат — го е забелязал. Нали така е станало, Тайлър? Някакъв мъж със стар дъждобран се е появил пред теб, висок, с руса коса и сини очи. Той сключил сделка с теб. В замяна на… нещо… той се съгласил да ти покаже как да използваш наследството си. Как да станеш истински върколак. Защото според написаното от Жервез от Тилбъри — Стефан докосна книгата на коляното си — един върколак, който не е бил ухапан, се нуждае от посвещение. Това означава, че ти може през целия си живот да носиш в себе си вируса на върколака, но дори да не подозираш за него, понеже той нито веднъж не е бил активиран. Поколения от рода Смолуд са се раждали и умирали, но вирусът само е дремел в тях, защото те не са знаели тайната на пробуждането му. Обаче мъжът с дъждобрана е знаел тази тайна. Знаел е, че трябва да убиеш и да вкусиш прясната кръв. И след това при първото пълнолуние ще можеш да се промениш. — Стефан надигна глава, а Мередит последва погледа му, насочен към белия диск на луната, греещ от небето. Сега изглеждаше чист, плосък, а не издута яркочервена сфера.